Читать «Преследваният» онлайн - страница 207

— Вероятно. Засега се въздържам от преценка.

Прокурорката му хвърли бърза усмивка с крайчеца на устата си. Тя още не беше приключила и следващият й ход със сигурност нямаше да му се хареса. Жалко, че липсва твоята приятелка репортерката, да те види как ще ти приседне, мислеше си тя, докато младият й помощник мъкнеше поредната купчина листове към банката на съдията.

— Ваша светлост, това са клетвени показания на служители в „Орангутан Медия“. Те потвърждават престъпната насоченост в дейността на тази фирма. Моля да обърнете внимание на документа най-отгоре.

— Обърнах. Какво представлява той?

— Самопризнание, собственоръчно подписано от Иля Мечников.

Ем Пи никога не бе чувал това име и извърна поглед към своя клиент. Алекс седеше вкаменен, със зяпнала уста. Беше като ударен от гръм. Ръката му се повдигна и бавно започна да масажира челото.

Ем Пи се наведе и му надраска кратка бележка с въпрос.

— И кой е този господин? — запита в това време съдията.

— Иля Мечников е главният изпълнителен директор на „Орангутан Медия“. Този документ също е на руски, но в него се описват подробно не само връзките на фирмата с една голяма престъпна групировка и нейната роля като перачница на пари за руската мафия, но което е по-важно за нас, личната ангажираност на господин Коневич в тези криминални деяния.

Обзет от ярост, Алекс надраска в отговор до Ем Пи: „Попитай дали са присъствали хора от ФБР“, с голяма удивителна накрая.

Съдията прелистваше новата купчина документи на банката.

— А останалите показания, те пък на кого са?

— На служители на фирмата. Всички потвърждават или доразвиват признанията на Мечников.

— И по какъв начин тези материали попаднаха у вас? — попита Ем Пи.

Тя се замисли, но само за миг.

— Бяха ни предоставени от ФБР.

— ФБР е голяма организация. От кого точно?

— Не мисля, че това е от значение за делото, ваша светлост.

— Може би искате да ви отстъпя тогата си, а, госпожице Париш? Въпросът на господин Джоунс е абсолютно от значение за делото. Ние може да сме само един имиграционен съд, но правилата за представяне на доказателствен материал важат и за нас. Ако вие ще взимате решенията вместо мен, най-добре ми седнете на мястото и се опитайте да заприличате на съдия.

— А ще взимам ли и вашата заплата? — Тя се усмихна, но само за миг; после осъзна каква грешка е направила и усмивката замръзна на лицето й.

Негова светлост не се усмихваше.

— Госпожице Париш, кой от ФБР ви предостави тези показания?

— Агент Уилсън.

— Онзи господин, който присъстваше на делото преди две седмици?

— Мисля, че е същият.

— Мислите?

— Той е… беше… както и да е…

Ем Пи светкавично се намеси:

— Тези хора разпитвани ли са пряко от ФБР?

— Ами… мисля, че да.

Негова светлост се почеса по брадата и запита:

— В такъв случай къде сред цялата тази купчина хартии са показанията на самите агенти?

— Ако само са присъствали като наблюдатели, техни показания не са нужни — троснато отвърна Париш.

— Попитах изрично дали са участвали в разпита! — сопна се Ем Пи.

— Чух какво попита защитникът — отвърна Париш.

— Бих желал да получа еднозначен отговор. Да или не. Взели са свидетелските показания или не са ги взели. Присъствали са на разпита или не са — настоя Ем Пи, като хвърли крадешком поглед встрани към съдията. — Ваша светлост, ако представители на ФБР се присъствали в каквото и да било качество, искам да получа имената им. Освен това настоявам да бъдат призовани като свидетели, за да потвърдят автентичността на тези показания.