Читать «Преследваният» онлайн - страница 203

— Това толкова ли е трудно?

— Случвало се е и преди. Не с руски обвиняеми в Америка, а когато сме искали например от колумбийските власти предаването на техни наркобарони на нашето правосъдие. Изпращаме екип от юристи да дадат показания пред колумбийския съдия и след това властите ни предават обвиняемия да го съдим тук.

— Значи, на нас ни трябва екип от руски прокурори?

— Нещо такова. Ако са си изпипали добре доказателствения материал, просто го представят пред юристите на СИН и по-нататък нашите хора се разправят със съда. Само че това отнема време.

— Колко?

— Понякога години. Според случая.

Тромбъл изгледа ядосано тази нахална натегачка, която си навираше носа в неговите работи.

— Делото ще се гледа повторно след една седмица. Коневич няма никакъв шанс.

— Ами ако грешим? — настоя правната съветничка на шефката му, която явно нямаше намерение да отстъпи.

— Нито един съдия, който е с всичкия си, няма да посмее да отсъди в наша вреда.

— Да кажем, че съдията не е с всичкия си. Тогава?

— Добре де. Щом настояваш, ще се обадя на руснаците да пратят незабавно екип — отстъпи накрая той. Разбира се, това бе напълно излишно. Тромбъл нито за миг не се съмняваше, че семейство Коневич ще кацнат в Москва много преди руските прокурори да са взели самолета за Вашингтон.

С това съвещанието приключи. Само шефът на Отдела за човешки права и ресорният заместник-министър, представляващ министерството пред Върховния съд, останаха в един ъгъл да си разменят обиди и едва ли не ритници по казуса с Вожда и мисис Скив Голо-дупе.

Татяна беше заета с друго, когато телефонът й бясно зазвъня. Известно време тя се опита да не му обръща внимание, но накрая прекъсна заниманията си, претърколи се встрани и вдигна слушалката до ухото си.

— Кой се обажда? — запита троснато на руски тя.

— Моля, изчакайте да говорите с директора на Федералното бюро за разследване — изрече на английски строг женски глас.

Миг след това в слушалката се чу гласът на Джон Тромбъл.

— Здравей, Татяна! Чу ли новината за вашия човек Коневич? Голям шум се вдига покрай него отсам океана.

— Кой ти даде домашния ми номер? — запита тя, без да крие раздразнението си.

— След като не можах да се свържа с теб в офиса, моите момчета от посолството го издириха.

— Е, добре. Знам, че си го вкарал в затвора. А защо просто не го прати насам?

— Не било толкова лесно, колкото си мислех. Чуй сега, трябва ми една услуга.

Той й обясни за екипа от руски прокурори. Татяна го изслуша и попита:

— Това толкова ли е наложително?

— Може би не. След седмица той отново ще се изправи пред съда. Няма начин да не бъде депортиран. Но я си представи, че съдията е луд! Наречи го презастраховане.

— Ще им трябва време, за да формулират обвинителен акт.

— Колко?

— Месец, може би два. Или повече.

— Аз пък си казах, че вие вече сте му изготвили обвинението и само го чакате, за да го изправите пред съда. Какъв е проблемът?

— Джон, моля те! Обвинителният акт е изготвен като за пред руски съд. Не става за американски. Вашите правила за оформяне на доказателствен материал са различни и хората ни ще трябва да го преработят. Има и някои доказателства, които е неудобно да се показват пред чужденци. Нямаме интерес да развяваме мръсното си бельо тъкмо в момент, когато се правят усилия за привличане на чуждестранни инвеститори. Всички тези проблеми трябва да се изчистят.