Читать «Преследваният» онлайн - страница 196

— Тук съм, защото ми бе наредено да присъствам на делото, ваша светлост.

— От кого?

— Това не мога да кажа.

— Не можете?

— Не, ваша светлост.

Негова светлост облегна лакти на банката и подпря с длани острата си брадичка.

— Сигурно това е въпрос от първостепенно значение за националната сигурност?

— Да.

— Да? — Малките му очички пронизаха агент Уилсън като два лазера.

— Ъъъ, не.

— По-точно, агент Уилсън! Кое от двете, да или не?

— Ами… не е. Ъъъ…, не.

— Разбирам.

Съдията повъртя замислено писалката между пръстите си, докато Уилсън поглеждаше крадешком към вратата. Мускулите на краката му бяха стегнати, готови да го понесат натам. Вратата беше само на три метра. Той беше почти сигурен, че преди съдията да е задал поредния си въпрос, ще ги е взел на два скока и ще тича навън към колата си.

Негова светлост свали очилата от носа си и се наведе напред.

— Позволете да ви обясня нещо, агент Уилсън. Слушайте ме сега внимателно и предайте думите ми на онези, чиито имена не могат да се споменават в моята съдебна зала. На карта са заложени свободата и достойнството на две човешки същества. Те са гости на нашата страна, така че на карта е заложена и нейната репутация. Ако доловя какъвто и да било намек за неетично поведение от ваша страна, ще ви накарам да съжалявате, че изобщо някога сте чували за семейство Коневич. Гледах новините по телевизията през почивните дни и, честно казано, съм смаян и разтревожен. Искрено се надявам никой от тук присъстващите да не се е опитвал да унижава или оказва натиск върху бедните хора. Ясен ли съм?

— Да, ваша светлост.

— Сериозно говоря! — С това публичното унижение приключи. Специален агент Уилсън имаше вид на бито куче. Негова светлост насочи погледа си към Ем Пи. — Господин Джоунс, можете да започвате.

От гърлото на бедния Уилсън се изтръгна въздишка на облекчение, която отекна в смълчаната съдебна зала.

Без да става от мястото си и да губи време, Ем Пи започна:

— Благодаря, ваша светлост. Съжалявам, че ви губим днес времето с такъв тривиален случай. Трябва да изясним дали моите клиенти са пресрочили визата си, или не са. — Дясната му ръка се стовари театрално върху купчината документи на масата пред него. — Тук разполагам с всички нужни формуляри, потвърждаващи, че те притежават законна и валидна виза. Освен това разполагам с документи, доказващи, че са подали молба и единодушно са били одобрени за постоянно пребиваване в Съединените щати. Бих желал да помоля съда незабавно да отхвърли обвиненията срещу тях, за да може моите клиенти да се върнат към нормалния си живот.

Внезапно Ким Париш скочи на крака.

— Ваша светлост, ние променихме обвиненията.

Няколко секунди негова светлост остана с поглед, вперен нагоре в тавана. После, без да променя позата си, каза:

— Госпожице Париш, вие чухте ли какво посъветвах преди малко агент Уилсън?

— Да, чух всяка дума.

— И предполагам, разбирате, че то се отнася и за вас?

— Безусловно.

— В такъв случай, продължавайте. Но внимателно, госпожице Париш.

— Благодаря. В действителност ние вече сме констатирали, че семейство Коневич притежават валидни визи.