Читать «Преследваният» онлайн - страница 193

Алекс седна до Ем Пи, който го прегърна през рамо и каза:

— Ким Париш, запознай се с моя клиент Алекс Коневич.

Алекс протегна ръка и я погледна право в очите.

— Много ми е приятно.

Залата беше тясна, двамата бяха на по-малко от метър един от друг. Тя кимна, но инстинктивно отстъпи крачка назад, остана безмълвна и демонстративно отказа да стисне ръката му. Хайде де, подкани я мислено Ем Пи, който стоеше отстрани, огледай добре човека, когото се каниш да съдиш. Ако се озове в ковчег, ти ще си отговорна. Той е млад и красив, има млада и красива съпруга и двамата имат толкова много, заради което да живеят, но нищо — ти не се притеснявай, приспи съвестта си и ги предай на убийците им.

Париш прекрасно разбираше какво се опитва да постигне адвокатът. Последва неловко мълчание, след което тя наведе глава и забоде нос в празния бележник пред себе си.

Малко по-късно от една странична врата влезе съдията. Неговото появяване не предизвика никакви церемониални процедури като по филмите, които Алекс бе гледал. Нямаше пристав, който да призове присъстващите да станат; нямаше встъпителни речи и представяне на страните. Очевидно имиграционните дела в Америка се гледаха по доста по-опростена схема от углавните.

Това дело се председателстваше от съдия Джон Евърстън IV. Той се изправи на подиума и в продължение на няколко мига оглежда съсредоточено съдебната зала, сякаш за да се увери, че всичко си е на мястото, както бе свикнал да го вижда.

Очите на Алекс и Елена бяха приковани в човека, който държеше съдбата им в ръцете си. Той не беше нито красив, нито с авторитетен вид; можеше да се каже, че дори не приличаше на представата им за съдия. Имаше отпуснато лице с провиснали бузи, дебели извити вежди, придаващи му навъсен вид, сплъстена сива коса и малки очички, скрити зад дебели, мътни бифокални лещи, през които сякаш едва виждаше.

Джон Евърстън бе започнал кариерата си преди трийсет години като адвокат и впоследствие прокурор по имиграционни дела — добър, коректен, усърден млад юрист, който рано или късно се надяваше да бъде възнаграден за вярна служба със съдийски пост. Произлизаше от стар род на заможни, консервативни южняшки аристократи. И макар всички да предполагаха точно обратното, за него прогонването на имигранти от страната беше неблагодарна работа, която той дълбоко ненавиждаше и почти винаги вършеше с чувство на неудобство. В душата си имаше слабост към обезправените хора, потърсили — по която и да било от хиляди различни причини — късмета си в Америка и изведнъж оказали се заплашени с изритване. Оставени на собствените си наклонности, обикновено те се формираха като почтени граждани. Законът го бе принуждавал да разделя семейства, да праща честни и трудолюбиви хора обратно към предишната им мизерия, а понякога и към сигурна смърт. Тези трийсет години служба на закона, през които се бе оказвал и от двете страни на барикадата, го бяха превърнали от умерен във войнстващ либерал.