Читать «Преследваният» онлайн - страница 190

Брайън Хейг

Михаил се облегна назад и остави Юри да прегледа доказателствения материал, за да види сам приликите и да се убеди, че той е поредната мишена.

Юри още не бе привършил, когато вдигна поглед. В очите му се четяха объркване и смъртна уплаха. Той стисна ръцете си една в друга и наведе поглед към бюрото.

— А сега какво да правя?

— Мисля, че имате две възможности. Първата е да съберете колкото можете пари и да избягате.

След всичко, което непознатият току-що му бе разправил, тази възможност му се стори неустоимо привлекателна. По дяволите другата! Той бе скътал милиони в частен сейф в трезора на швейцарска банка — пари, с които можеше да живее в охолство до края на живота си. Разбира се, те бяха само частица от сегашното му състояние, но поне щеше да бъде жив, за да си ги харчи. Частният му самолет се намираше в хангар на летището, зареден и готов за полет. Можеше, ако поиска, да закусва в просторния си лондонски апартамент и да обядва в любимия си ресторант на Азорите. Колебанието му продължи части от секундата. Британците проявяваха особена куртоазия към богатите руски изгнаници, които все по-често се отбиваха в Лондон, било за да закусят, било за да поискат политическо убежище.

Михаил го остави известно време да се наслаждава на илюзиите си, след което го върна на земята:

— Разбира се, този сценарий не е изцяло лишен от неудобства.

— Защо?

— Ами защото онези все още се опитват да премахнат Алекс. Изпратили са екипи наемни убийци да го дебнат. Освен това по някакъв начин са подлъгали американското ФБР да го върне в Русия. Човекът отдавна вече с нищо не може да им навреди, но това не ги интересува. Искат го мъртъв.

— А каква е втората възможност? — попита мрачно Юри.

— Да се борите с тях.

— Не ставайте глупак. Аз съм бизнесмен, изобщо не знам с кого си имам работа, нямам представа дори кои са тези хора.

Михаил стана от стола и закрачи напред-назад в пространството срещу бюрото.

— Затова съм тук. Защото аз ги знам кои са. И всеки път когато се срещат, където и да си провеждат срещите, все повече научавам за тях. Това са много силни, много опасни хора. И невероятно корумпирани. Става въпрос за огромен заговор, подхранван с много пари, който с всеки изминал месец се разраства все повече.

— Това за кураж ли ми го казвате?

— Ако ме слушате внимателно, трябва да ви подейства окуражаващо. Самите мащаби на операцията вече работят против тях. А и както вече казах, откакто успяха с Алекс, са станали прекалено самонадеяни. Искам да разберете, че номерът минава само когато има елемент на изненада. За целта те трябва да действат много предпазливо, да не се издават, да стоят в сянка.

— И какво трябва да направя аз?

— За начало да забравите името на тази визитка. Ще ви дам телефонния номер на един бивш капитан от милицията. Кадърен специалист, минал през много битки, железен мъж. Обадете му се още утре сутринта, платете му колкото ви поиска и не очаквайте незабавен резултат. По-скоро се подгответе за още убийства и пожари. С времето той ще намери начин да защити вас и хората ви. Ако ви поиска още пари, подпишете му чека, без да задавате въпроси. Тук нещата не опират до организиране на допълнителна охрана и предпазни мерки. Алекс бе тръгнал по този път и вижте докъде го докара. Моят човек ще трябва да дава подкупи, вероятно да ви осигури помощта на някоя конкурентна групировка. Срещу огъня се бориш с огън.