Читать «Преследваният» онлайн - страница 109

Трийсетминутна обедна почивка. След това компютърните гении щяха да се съберат отново и да започнат процеса отначало. Този път със спестовните сметки на клиентите на Алекс. Трака-трак, трака-трак, трака-трак, не всичко в сметките, само петдесетина милиона — колкото Алекс да бъде обвинен, че е обрал собствената си банка и е изчезнал на някой остров с хубавата си млада женичка.

Репортерите на „Комерсант“ — руския еквивалент на Уолстрийт Джърнъл — търпеливо изчакваха реда си долу във фоайето. Обещано им бе да научат сензацията на годината: как онзи вундеркинд Коневич се е оказал най-долен мошеник, но все пак е имал доблестта, офейквайки в неизвестна посока, да подпише декларация, с която прехвърля всичките си бизнес активи и имоти на своя верен шеф на охраната.

Да! — щеше да заяви пред тях Голицин, кимайки с подобаваща сериозност. — Заради нашите двайсет хиляди служители, заради нашите безбройни и високо ценени клиенти по света аз, генерал Сергей Голицин, ще работя неуморно, без да жаля сили, за възраждане на доброто име на фирмата, пострадало в резултат на тази срамна афера, и за процъфтяване на нашия бизнес.

Може би вече забелязахте новата табелка до входа? „Обединени предприятия Голицин“?

Добре звучи, а, какво ще кажете?

До края на работния ден операцията щеше да привърши. Двеста милиона долара лични пари на Алекс, плюс още петдесет милиона, източени от спестовните сметки на клиентите на банката му — това правеше 250 милиона. Освен това акциите на Алекс в собствените му компании щяха да се поделят между съзаклятниците, с което Голицин щеше да придобие още стотина милиона в ценни книжа. Пред московската резиденция на Алекс вече беше паркиран камион, от който разтоварваха вещите на новия собственик.

Книга втора

Изгнанникът

12

Септември 1993 г.

Очакваното позвъняване от Москва не дойде до десет, както бе обещано, а часът наближаваше единайсет — още една неспазена уговорка, още една попарена надежда. Застанал до хотелския прозорец, Алекс наблюдаваше хаоса по улицата седем етажа по-долу. Сред човешката гмеж на Манхатън очите му различаваха безпогрешно хората на бизнеса — адвокати, банкери, предприемачи, дребни мошеници, които не спираха да сноват из този кипящ град в търсене на поредната сделка.

Докато съзнанието на Алекс бе изцяло обсебено от последната сделка.

От двойното легло Елена го наблюдаваше с тревожен поглед. Напоследък тя се безпокоеше силно за съпруга си, но за момента се въздържаше да го занимава със своите притеснения. Дни наред Алекс ходеше все с един и същ хавлиен халат, който висеше като на закачалка от измършавелите му рамене. Мъжът, издигнал в култ своя силен дух и несломима амбиция, в последно време нямаше сили дори да се надигне от леглото. Преди му бяха нужни три-четири часа сън, за да възстанови силите си; днес проспиваше половината от денонощието. Ястията, които им сервираха в хотелската стая, бяха превъзходни — при тези цени нямаше как да е иначе. Ала той човъркаше разсеяно с вилицата храната в чинията си, смачкваше я на каша и после я струпваше на безформени купчинки, без дори да я поднася към устата си. Елена смяташе, че е отслабнал поне със седем-осем килограма.