Читать «Преследваният» онлайн - страница 108

— Не — отвърна Алекс, като даде знак на стюардесата да му долее. — Сметките за охрана се плащаха от фирмата ми. Някой от там е изпратил снощи до „Малкъм Стрийт“ уведомление за прекъсване на договора, влизащо в сила незабавно. Нашите врагове мислят за всичко…

Елена се замисли.

— Това не е добър знак, нали?

— Това е ужасен знак. Който и да стои зад цялата история, очевидно контролира всичките ми компании, поне за момента. Ерик и Джейкъб ще останат с нас, докато се настаним в безопасен хотел. След това ни оставят да се оправяме, както можем.

— А онези мошеници притежават всичките ни пари, така ли?

Алекс се облегна назад и свали докрай седалката си, докато заприлича на легло; шампанското бе започнало да му действа, притъпявайки тревогите и физическата му болка. Той притвори очи.

— Без номерата на сметките и паролите ми за достъп не притежават нищо. А те са заключени в сейфа в личния ми кабинет. Докато цялата тази бъркотия не премине обаче, и аз не мога да разполагам с парите си — добави той. — Освен с два милиона долара, които съм скътал в една банка на Бермудите. Пари за черни дни, които така и не вярвах, че ще дойдат. Номерата на сметките са в главата ми, така че колкото и да се напъват, ония не могат да ги пипнат.

— Някакви други изненади да си ми приготвил? — попита Елена през смях.

Но Алекс вече спеше дълбоко.

Пръстите на три чифта ръце заудряха едновременно и уверено по клавишите. Този ритмичен, леко монотонен звук беше музика за ушите на Голицин. Операцията продължи всичко на всичко десет минути, през което време той стоеше изправен, със скръстени на гърдите ръце и се наслаждаваше на всеки миг. Трака-трак, трака-трак, пет милиона насам, още десет натам, още пет не знам си къде… Парите на Коневич се разлетяха на огромни електронни ята по всички краища на земното кълбо — до банкови сметки в Швейцария, на Бермудите, на Каймановите острови, по разни невидими на картата архипелази в Тихия океан с имена, които никой не можеше да произнесе. Но какво значеше някакво си име? Парите едва щяха да пристигнат там и както се казва, нямаше да събират прах, а отново, трака-трак, трака-трак, трака-трак, щяха да литнат към следващата банка. Този прекрасен процес щеше да трае няколко часа.

Само десет минути след началото на работното време от огромното лично богатство на Коневич не бе останала и следа. Близо двеста милиона долара се пръснаха като златен прашец по света. Операцията бе планирана с безкомпромисна прецизност и бе репетирана, докато пръстите на тримата пианисти започваха да се схващат, а очите им да сълзят от дългото взиране в компютърните екрани.

По обед цялата сума щеше да се събере отново на едно място — в някакъв мрачен швейцарски трезор, където никой нямаше да може да я пипне освен Голицин.

В джоба на сакото му се намираше тайният код към новооткрита сметка в друга швейцарска банка, до която достъп имаше само той. След като всичко приключеше, щеше да се вмъкне горе в кабинета си, да набере кода на един компютър, който след това щеше да изхвърли, и да скрие парите в миша дупка, която никой нямаше да знае къде се намира. Никой освен той самият.