Читать «Преследваният» онлайн - страница 101

И сега се бе нагърбил изцяло с непосилната задача да ги измъкне от нея.

Първият поднос с кафе и сладкиши пристигна на масата им. Събрал незнайно откъде още сили, Алекс направи разбор на ситуацията. Лекотата, с която бяха преминали словашката граница, бе или невероятен късмет, или знак, че страховете им са били донякъде пресилени. Разумно беше оттук нататък да действат по-предпазливо. Да допускат, че онези са още по петите им, но че с всеки изминал час се изморяват все повече и губят мотивация за преследване. Умората водеше до небрежност и грешки. Най-добре би било, ако преследвачите им си помислеха, че са успели да избягат много по-далеч, отколкото всъщност се намираха. Това би ги принудило да разширят обхвата на търсене, да хвърлят широко мрежата и тогава плячката би могла да се промуши през някоя от дупките. В подходящия момент щяха да се метнат на колата, да подкарат право към летището и да направят бърз оглед на място. Ако летището беше завардено, щяха да се откажат от плана и да започнат отначало.

Елена не беше сигурна, че Алекс има достатъчно сили, за да доведе докрай този план. А да започне отначало беше немислимо.

Тримата седяха и отпиваха омърлушено от кафето си. След първата чаша Алекс се извини, стана от масата и закуцука нанякъде. Когато се върна, другите двама вече допиваха четвъртата си чаша. Той се строполи на стола и настойчиво ги подкани да се отпуснат и да сменят темата на разговор.

Юджин се опита да ги развесели с пикантни спомени за провалените си бракове, до един завършили с катастрофални разводи. Историйките му бяха умерено вулгарни, но затова пък много смешни. Той бе измислил звучни прозвища на всичките си бивши съпруги, като имитираше гласа и маниерите им с неподражаем артистичен талант. Съпруга номер две — Тексазила — говорела на някакво дразнещо даласко наречие, мляскала, докато се хранела, и имала вбесяващия навик да ръкомаха, говорейки, така че приличала на вятърна мелница, задвижвана от бензинов двигател. За да я имитира, Юджин с лекота превключи от характерния си нюйоркски акцент на нейния диалект, като резултатът беше умопомрачителен.

Това беше същата онази съпруга, която бе наела частен детектив да го следи, след което се бе появила изневиделица в апартамента му в „Плаза“, за да го залови на местопрестъплението с поредната млада любовница. Вратата се отворила с трясък и Тексазила нахлула с истерични крясъци, обзета от непресторена ярост, на каквато била способна само една автентична тексаска селянка. Ръцете й се мятали във въздуха с такава скорост, та любовницата си помислила, че е получила епилептичен припадък, и незабавно позвънила на 911 да изпратят линейка. Заради тази й глупост Юджин не й проговорил повече. По време на делото той стриктно се придържал към указанията на адвоката си да отрича, отрича и пак да отрича, докато в залата не се появили трима санитари, за да потвърдят версията на жена му. Съдийката била преживяла два брутални развода с мъже, които я окрали до шушка по време на брака и накрая се опитали да се измъкнат, без да й платят наложеното от съда обезщетение.