Читать «Загадката на лабиринта» онлайн - страница 58

— Това лице, господарю — замислено каза Тао Ган, — не е типично за богиня. Будистите винаги изписват своите божества с невъзмутими, неземни образи. А това по-скоро прилича на портрет на жива девойка!

Съдията Ди кимна доволно.

— Точно така! — възкликна той. — Вчера, докато разглеждах картините на У, ми направи впечатление, че на всички тях се повтаря един и същ, напълно човешки лик. Реших, че нашият художник е влюбен до уши в някое девойче, чийто образ не му излиза от главата. Която и богиня да нарисува, я прави с нейното лице, може би дори без да го съзнава. И понеже несъмнено е талантлив художник, тук имаме достоверен портрет на загадъчната му любима. Това е жива жена, със свой характер. При това съм убеден, че именно заради нея У е останал в Ланфан. А пък тя може да ни разкрие дали той е свързан по някакъв начин с убийството на генерал Дън!

— Не ще да е трудно да издирим момичето! — обади се сержант Хун. — Да се поогледаме в квартала около будисткия храм.

— Чудесно! — каза съдията Ди. — И тримата трябва да запомните безпогрешно това лице!

Ма Жун стана, стенейки, и хвърли едно око на картината. После притисна слепоочията си с ръце и затвори очи.

— Какво ще каже нашият пръв пияч? — злобничко попита Тао Ган.

Ма Жун отвори очи.

— Сигурен съм, че съм виждал това момиче — каза той. — Лицето ми е познато. Но как да се сетя кога и къде съм я срещал!

Съдията Ди нави рисунката на руло.

— Е — успокои го той, — като ти се избистри главата, току-виж си се сетил. Да видим сега, Тао Ган, какво си донесъл?

Тао Ган внимателно разопакова пакетчето, което държеше, и извади една дъсчица със залепено на нея квадратно листче. Остави я пред съдията с думите:

— Господарю, моля ви, внимавайте, хартията е съвсем тънка и още влажна, може да се скъса. Тази сутрин отделих пластовете на подлепката от картината на губернатора и открих това листче зад уплътнението на брокатената обшивка. Ето го истинското завещание на генерал Ю!

Съдията се сведе над ситно изписаните йероглифи. Лицето му помръкна. Той се облегна назад в креслото и ядно подръпна мустаците си. Тао Ган сви рамене:

— Видът често лъже, господарю. Тази госпожа Ю се опита да се подиграе с нас.

Съдията побутна дъсчицата към Тао Ган.

— Чети на глас! — нареди той рязко. Тао Ган зачете:

Аз, Ю Шушиен, усещайки, не наближава краят на дните ми, с настоящото изявявам последната си воля.

Тъй като втората ми съпруга Мей носи вина за прелюбодейство и детето, на което даде живот, не е моя плът и кръв, цялото ми състояние следва да остане на най-големия ми син Ю Ки, който да продължи традицията на древния ни род.

Подпис и печат: Ю Шушиен

Тао Ган помълча, после отбеляза:

— Естествено, сравних този печат с печата на губернатора върху самата картина. Няма разлика!

Възцари се тишина. Изведнъж съдията Ди се наведе и стовари с всичка сила юмрука си на бюрото.

— Това не е истина! — извика той.

Тао Ган погледна неуверено към сержант Хун. Сержантът едва-едва поклати глава. Ма Жун бе вторачил изцъклени очи в съдията.