Читать «Загадката на лабиринта» онлайн - страница 44

В приемната всичко бе готово. Съдията Ди се разположи на импровизираната съдийска маса. Пред нея върху рогозки на пода лежеше трупът на генерала.

След като кандидатът Дън надлежно потвърди, че трупът е на баща му, съдията Ди нареди на регистратора да пристъпи към аутопсията. Човекът внимателно съблече покойника и мършавото тяло на генерала се просна в голотата си. Кандидатът Дън закри очи с ръкав, писарят и стражниците наблюдаваха безмълвно. Регистраторът клекна до трупа и го огледа сантиметър по сантиметър, като подробно се спря на жизненоважните органи и опипа черепа. Раздалечи сключените челюсти със сребърна лъжичка, за да види езика и гърлото. Накрая се изправи и докладва на съдията:

— Жертвата явно е била в добро здраве и без физически страдания. По ръцете и краката се забелязват малки безцветни петна колкото меден грош, а езикът е обложен с дебел сив слой. Смъртта е настъпила не от раната в гърлото, а от силна отрова, вкарана в тялото с тънкото острие, което е пронизало шията.

Всички зяпнаха. Кандидатът Дън свали ръка и погледна ужасен трупа. Регистраторът отви ножчето от хартията и го положи на масата.

— Ваше превъзходителство — каза той, — ако обичате, вгледайте се в бледата следа на върха, до петното от съсирена кръв. Това е отровата.

Съдията Ди внимателно хвана тънката дръжка и се взря в тъмнокафявите петънца на върха.

— Знаете ли каква е тази отрова? — попита той. Регистраторът на смъртните случаи поклати с усмивка глава:

— Няма как да се установи видът на отрова, приложена външно, ваше превъзходителство. Ние познаваме онези, които се гълтат, известни са ни признаците на отравяне с тях. Но такива, които се вкарват с нож в тялото, са изключително редки. Мога единствено да кажа, че според цвета и формата на петната, избили по кожата, не е изключено да е отрова от някакво влечуго.

Съдията не настоя повече. Записа показанията на регистратора на официална бланка и му нареди да ги прочете и да потвърди достоверността им с отпечатък от палеца си под тях. След това каза:

— Можете вече да облечете трупа и да го положите в ковчег. Доведете домоуправителя!

Докато стражниците завиваха трупа с покров и го местеха на носилката, влезе домоуправителят и коленичи пред масата.

— Ти отговаряш за реда в този дом — започна съдията. — Разкажи какво точно стана снощи. Започни от празничната вечеря.

— Голямото празненство по случай юбилея на негова светлост — започна домоуправителят — се състоя тук, в тази зала. Начело на трапезата седеше генералът, до него бяха втората, третата и четвъртата съпруга на генерала, младият господар Дън със своята жена, а също и двама млади братовчеди на първата съпруга на генерала, която почина преди десет години. Отвън на терасата свиреха музиканти, но си отидоха два часа преди генералът да стане от масата. Към полунощ младият господар вдигна последна наздравица. После генералът заяви, че се оттегля в библиотеката си. Придружи го младият господар, аз вървях зад тях със запалена свещ. Генералът отключи вратата. Аз влязох и запалих двете свещи на писалището от свещта, която носех. Мога да свидетелствам, че в стаята нямаше абсолютно никой. Когато излязох, младият господар бе коленичил пред господаря да му пожелае лека нощ. После стана, генералът му благодари, прибра ключа в левия си ръкав и влезе, като затвори след себе си вратата. И двамата с младия господар чухме как падна резето. Това е цялата истина, ваше превъзходителство.