Читать «Загадката на лабиринта» онлайн - страница 46

Сержант Хун объркано поклати глава. Тао Ган не сваляше очи от острието. Като подръпна трите дълги косъма, щръкнали от лявата му буза, бавно каза:

— Господарю, по някое време помислих, че знам как е станало всичко. Навремето, докато скитах из южните провинции, съм се наслушал на всякакви истории за дивите планински варвари и за това, как ходели на лов с дълги цеви, през които издухват стрели. Хрумна ми, че това малко острие с много особена дръжка може да е било изстреляно тъкмо през цев, а ако е така, убиецът е можел да се прицели отвън през решетките в стената. Но пък после си дадох сметка, че ъгълът, под който острието е пронизало гърлото на жертвата, изобщо не съответства, освен ако убиецът не е седял под масата. Нещо повече, отвън зад задната стена на библиотеката се издига много висок сляп зид. Оттам не може да се проникне.

Съдията Ди отпиваше от чая си.

— Прав си — каза той след малко. — Трябва да отхвърлим възможността острието да е било издухано през тръба. От друга страна, както ти така добре ни обясни, миниатюрното ножче не може да е било забито с ръка в гърлото на жертвата. Дори и дете не е в състояние да стисне такава дръжка. Освен това искам да насоча вниманието ви към необикновената форма на острието. То е като тръба и по-скоро напомня резец, отколкото нож. Засега обаче е рано да правим заключения от това. Тао Ган, издялай ми от дърво точно копие на това нещо, за да мога да го изуча на спокойствие. Но много внимавай, само небесата знаят с каква отрова е намазан върхът му!

— Аз мисля, господарю — обади се сержант Хун, — че трябва да проучим по-подробно и събитията, предшествали убийството. Предлагам да разпитаме колкото може по-бързо и У.

Съдията кимна.

— Тъкмо се канех да ви предложа неканени да навестим У още сега. Открай време обичам да се срещам с хората в естествената им обстановка.

Съдията Ди стана. Изневиделица вратата на кабинета се отвори и вътре влетя обезумял тъмничарят.

— Ваше превъзходителство — извика той. — Шиен Моу се свести. Само че май умира!

Завариха Шиен Моу да лежи на дървения нар в килията. Тъмничарят бе сложил на челото му парче плат, натопено в студена вода. Очите на затворника бяха затворени, той дишаше тежко и неравномерно. Съдията Ди се наведе над него.

Шиен отвори очи и погледна съдията.

— Шиен Моу — настоятелно запита съдията Ди, — кой уби съдията Пън?

Шиен впери в съдията пламтящи очи. Размърда устни, но от гърлото му не излезе звук. С неимоверно усилие най-сетне изрече „Юю“… и млъкна. Масивното му туловище се разтресе в конвулсии. Той затвори очи и изопна тяло, сякаш се опитваше да се намести по-удобно. После престана да мърда.

— Нещо искаше да каже — развълнувано възкликна сержант Хун, — но не му стигнаха силите!

Съдията Ди се изправи. Поклати тъжно глава и каза:

— Шиен Моу издъхна, без да ни каже онова, което толкова ни интересува! — погледна неподвижното тяло и унесено додаде: — Вече никога няма да разберем кой е убил съдията Пън.

После пъхна ръце в широките си ръкави и се върна в кабинета.

Глава 10