Читать «Загадката на лабиринта» онлайн - страница 27

Иззад огромната завеса в дъното на залата изскочиха шестима освирепели главорези. Размахваха дълги мечове, водачът им застрашително бе вдигнал двуостра секира. Но щом зърнаха Ма Жун и Цяо Тай в пълно снаряжение, застинаха. Ма Жун скръсти ръце.

— Предайте оръжието си! — рязко изкомандва той. — Вашият съдия ще реши дали сте виновни, или не.

От носа на Шиен течеше кръв и се разливаше по робата му. Той вдигна глава и извика:

— Не слушайте този мръсник! Кой ви храни десет години? Първо убийте ей онзи сановник там!

Водачът на телохранителите скочи към съдията с вдигната секира. Съдията Ди не трепна. Бавно поглаждаше бакенбардите си, вперил презрителен поглед в своя нападател.

— Стой, братко Уан! — извика ефрейтор Лин. — Нали ти казах, че целият град гъмжи от войска? Свършено е с нас, армията пое властта!

Мъжът със секирата се поколеба. Цяо Тай нетърпеливо тропна с крак.

— Да вървим! — викна той. — Достатъчно време изгубихме с тези кокошкари! — и се обърна да излиза.

Шиен Моу бе изпаднал в несвяст. Ма Жун, без да обръща никакво внимание на телохранителите, се наведе и започна да му връзва ръцете. Съдията Ди стана, оправи робата си и с леден глас се обърна към мъжа със секирата:

— Остави този инструмент, човече!

Обърна му гръб и строго изгледа двамата съветници, които през цялото време не бяха мръднали. Очевидно искаха да разберат накъде ще се наклонят везните, преди да вземат страна.

— Кои сте вие? — с надменен тон ги запита съдията. По-възрастният се поклони дълбоко.

— Ваше превъзходителство — отвърна той, — скромната особа, застанала смирено пред вас, бе принудена да служи като съветник на оногова там, Шиен. Но мога да кажа на негово превъзходителство, че…

— В съда ще чуем какво имаш да казваш! — прекъсна го съдията и се обърна към Ма Жун: — Да се връщаме в съдилището. Ще вземем само този тук, Шиен Моу, и двамата му съветници. С останалите ще се оправим по-късно.

— На вашите заповеди! — с готовност отвърна Ма Жун. Махна с ръка на ефрейтор Лин и войниците здраво овързаха двамата съветници. Цяо Тай размота от кръста си тънка верига, направи в двата й края по една примка и я надяна през главите на пленниците. Извлече ги навън, закрепи веригата за седлото на коня си и им каза троснато:

— Във ваш интерес е да тичате бързо, иначе ще се задушите.

После яхна коня си, последван от съдията. Ма Жун натовари припадналия Шиен Моу на седлото си и викна на ефрейтор Лин:

— Раздели войниците си в четири групи по дванайсет. Всяка група отговаря за десет от хората на Шиен. Закарайте ги при градските врати и ги заключете в стражевите кули. По пладне един офицер ще мине да провери четирите врати!

— Слушам! — викна ефрейторът.

Тримата прекосиха двора, съветниците заситниха бързешком след коня на Цяо Тай. Във втория двор ги пресрещна възрастен мъж с бяла рядка брадица. Той падна на колене и заблъска главата си о плочника. Съдията Ди спря коня.

— Стани и кажи кой си! — рязко нареди той. Мъжът се надигна и отвърна с поклон: