Читать «Загадката на лабиринта» онлайн - страница 25

Задрънча оръжие, прокънтяха тежки отмерени крачки. Главорезите се спогледаха слисани и ужасени. Един от тях изскочи напред и викна на останалите:

— Сгащени сме като плъхове! Войската е тук!

И побърза да хвърли копието си пред стъпалата. Докато разкопчаваше колана на меча си, додаде:

— Шест години се потих да стигна до ефрейтор, сега ще трябва да почвам пак от редник!

— Кой от вас, негодници, се нарича ефрейтор? — ревна Ма Жун.

Мъжът веднага застана мирно.

— Ефрейтор Лин, шести пехотен отряд, трийсет и трети полк от Лявото крило. На вашите заповеди, капитане!

— Всички дезертьори крачка напред! — изкомандва Ма Жун.

Петима се наредиха зад ефрейтора и неловко застанаха мирно.

— Ще бъдете съдени от военен трибунал! — отсече Ма Жун.

Останалите нападатели вече предаваха оръжието си на стражниците, които извиваха и връзваха ръцете на всеки един.

— Капитане — проговори съдията, — попитайте този ефрейтор още колко дезертьори се мотаят из града.

Ма Жун повтори въпроса с глас на разярен бик.

— Четирийсетина, милостиви господарю!

Съдията Ди поглади брадата си.

— Когато заминете да продължите проверката си по другите погранични окръзи — обърна се той към Ма Жун, — бих искал неколцина войници да останат тук за охрана. Предложете на този ефрейтор да се зачисли с останалите дезертьори наново в армията.

Ма Жун още веднъж изкрещя с гръмовит глас на бившия войник:

— Ефрейтор Лин, върнете се незабавно там, откъдето сте дошли, заедно с тези петима дезертьори! Хвърлете цивилните парцали и се явете тук утре точно по обед с униформи и оръжие, както повелява уставът!

— Слушам! — в хор извикаха шестимата и замаршируваха към вратата.

Съдията Ди даде знак и стражниците поведоха пленниците към тъмницата. Там ги посрещна Тао Ган и записа имената им. Петнайсетият, последен поред, беше самият тъмничар. Лицето на Тао Ган грейна в широка усмивка:

— Вярно каза, кучи сине! Наистина се върна по-рано, отколкото си мислех!

С тези думи Тао Ган го завъртя и с премерен ритник го изпрати обратно в предишната му килия.

В централния двор новоизпечените войници, мобилизирани от Фън, се отправиха с копия на рамо към караулното, марширувайки криво-ляво. Съдията Ди ги погледа известно време и се обърна усмихнат към Ма Жун:

— Не е зле за един следобед обучение!

Съдията слезе по стълбището. Двама стражници затвориха вратите на приемната. Появи се сержант Хун, натоварен със стари тигани, чайници и ръждясали вериги.

— Твоят глас е май много подходящ за даване на заповеди, Хун! — шеговито подметна съдията.

На другата сутрин по изгрев слънце от сградата на съдилището излязоха трима конници. Съдията Ди яздеше в средата, облечен като за лов. От двете му страни Ма Жун и Цяо Тай бяха ослепителни в униформите си на кавалерийски капитани.

Когато завиха на запад, съдията се извърна на седлото и погледна грамадното жълто знаме, развяващо се над покрива на съдилището. Върху него с едри червени йероглифи пишеше: „Военен щаб“.

— Трите ми съпруги бродираха до зори — с усмивка каза съдията на спътниците си.

Тримата стигнаха безпрепятствено до дома на Шиен Моу. На вратата пазеха четирима здравеняци, въоръжени с алебарди. Ма Жун спря коня си досами краката им. Махна с камшика си към вратата и изкомандва: