Читать «Загадката на лабиринта» онлайн - страница 26

— Отваряйте!

Очевидно дезертьорите, отпратени миналата нощ, бяха разпространили новината за пристигането на армията. Четиримата на пост се поколебаха не повече от миг-два и отвориха широко портите. Съдията Ди и помощниците му влязоха с конете си.

В предния двор трийсетина мъже разговаряха оживено, разделени на групички. Щом видяха конниците, млъкнаха и тревожно ги заоглеждаха. Тримата отминаха, без да обърнат глава. Ма Жун пришпори коня си по четирите стъпала, водещи към втория двор, следван от съдията и Цяо Тай. Там завариха трийсетина мъже усърдно да лъскат мечове и копия под надзора на ефрейтор Лин и да мажат кожени брони. Без да спира, Ма Жун подвикна на ефрейтора:

— След мен с десет редници!

В третия двор видяха само неколцина слуги, които побързаха да се скрият, щом ги зърнаха. Копитата на конете зачаткаха по плочника. Тримата се насочиха към голямата сграда в дъното с лакирани червени врати и колони с разкошна резба. Слязоха от конете и метнаха поводите на трима от хората на ефрейтора. Ма Жун изрита вратата с железния си ботуш и влезе, следван от двамата си спътници.

Очевидно появата им прекъсна оживено съвещание. В средата на залата седяха трима. Едър мъж с широки рамене се бе разположил в огромно кресло, покрито с тигрова кожа. Беше с масивна челюст, налято властно лице, тънки мустачки и къса черна брада. Изглежда, току-що бе станал от сън — още беше по дълга копринена нощна риза и наметнат отгоре й широк домашен халат от пурпурен брокат. На главата му се кипреше малка черна шапчица. Другите двама, по-възрастни, седяха срещу него на ниски резбовани столчета от абаносово дърво. Явно и те се бяха облекли набързо. Залата напомняше по-скоро оръжейна, отколкото приемен салон. Стените бяха украсени с копия, пики и щитове, подът бе застлан с кожи от диви зверове.

Тримата мъже вдигнаха поглед към натрапниците в безмълвно изумление. Съдията Ди не отрони дума. Пристъпи с решителна крачка до един свободен стол и седна. Ма Жун и Цяо Тай се изправиха точно пред Шиен Моу и се вторачиха в него, сякаш искаха да го убият с погледи. Двамата съветници на Шиен скочиха бързешком от столчетата и се оттеглиха зад креслото на господаря си. Съдията се обърна непринудено към Ма Жун:

— Капитане, в града е обявено военно положение. На вас оставям да се справите с тези престъпници!

Ма Жун се обърна.

— Ефрейтор Лин! — изрева той.

Ефрейторът прекрачи прага, последван от четирима редници.

— Кой от тези кучи синове е изменникът Шиен Моу? — попита Ма Жун.

Ефрейторът безмълвно посочи мъжа в креслото.

— Шиен Моу — със стоманен глас каза Ма Жун, — арестувам те с обвинение в държавна измяна!

Шиен скочи. Изправи се пред Ма Жун и изкрещя с не по-малко заканителен глас:

— Кой ти дава право да се разпореждаш в собствения ми дом? Охрана, убийте този човек!

В този миг Ма Жун стовари юмрука си в желязна ръкавица право в лицето му. Шиен падна назад, като прекатури една изящна масичка за чай. Чашите и чинийките от фин порцелан се разбиха на пода.