Читать «Загадката на лабиринта» онлайн - страница 29

След като разпредели задачите, съдията Ди нареди на сержант Хун да му донесе чайник с горещ чай.

Тао Ган бързо намери надзорниците, които влязоха силно притеснени в кабинета на съдията Ди. Назначени на място, за да осъществяват връзката между съдилището и населението, те имаха задължението да регистрират ражданията, смъртните случаи и бракосъчетанията, както и да разрешават по-голямата част от текущите въпроси. Цялата тази дейност бе напълно занемарена при властването на Шиен Моу. Като членове на местната управа трябваше да посрещнат новия съдия при пристигането му. Очакваха сега да бъдат здравата нахокани за небрежността. Така и стана. Излязоха разтреперани и бледи от кабинета и тихомълком се измъкнаха от съдилището.

След това съдията Ди отиде в приемната, за да посрещне старейшините на гилдиите на златарите, на дърводелците и резбарите, на търговците на ориз и на коприна. Докато любезно ги разпитваше за имената им, един прислужник поднесе освежителни напитки. Старейшините поздравиха съдията за бързото арестуване на Шиен Моу и изказаха радостта си, че най-сетне редът ще бъде възстановен. Тревожеше ги обаче присъствието на многобройна войска в техния град. Съдията Ди вдигна вежди:

— В града има по-малко от четирийсет дезертьори, които привлякох, за да охраняват съдилището.

Старейшината на златарите хвърли многозначителен поглед към колегите си и заяви с усмивка:

— Ние разбираме, че дълг на негово превъзходителство е да не разгласява подобни сведения. Но стражниците при Северната врата ни казаха, че за малко не ги стъпкал кавалерийският ескадрон, с който сте влезли в града. Снощи един златар видял колона от двеста войници да крачат по главната улица с омотани в слама ботуши.

— Моят братовчед — допълни старейшината на търговците на коприна — зърнал обоз от десет конски коли с продоволствие за войската. Негово превъзходителство все пак може да се довери на нас. Ние прекрасно разбираме, че една инспекционна обиколка на пограничните райони трябва да се пази в тайна. Думичка не бива да излезе извън градските стени, за да не научат варварите. Но тъкмо затова няма ли да е по-благоразумно командирът да не развява толкова високо военното знаме над съдилището? Рано или късно съгледвачите на варварите ще го зърнат и ще разберат, че е пристигнала войската.