Читать «Загадката на лабиринта» онлайн - страница 23

Затворниците не схванаха целия смисъл на тази реч, но дълбоката искреност на магистрата и непоколебимата му увереност проникнаха в душите им. Храбрите помощници на съдията Ди обаче разбраха всичко и осъзнаха, че думите му са отправени и към тях. Ма Жун и Цяо Тай сведоха глава и побързаха да свалят веригите.

— По-късно ще докладвате на Тао Ган и сержант Хун какви неправди сте понесли от Шиен Моу — продължи съдията. — Всеки случай ще бъде разгледан поотделно в този съд, когато му дойде времето. Сега обаче имаме по-належащи задачи. Вие шестимата още сега ще отидете в централния двор да почистите оръжието и униформите си на стражници. Двамата ми помощници Ма Жун и Цяо Тай ще се заемат с обучението ви. Дъщерята на Фън да се яви при домоуправителя, за да й даде работа като домашна прислужничка в къщата ми. Закривам първото заседание на съда в Ланфан!

Съдията стана и се оттегли в кабинета си. Преоблече се в удобна делнична роба. Тъкмо се канеше да разпредели още някои документи, когато се яви новопроизведеният началник на стражата Фън. Поклони се и заговори почтително:

— Господарю, в долината, където ви нападнахме, стануват още трийсетина души, и те подгонени като нас от безчинствата на Шиен Моу. Познавам ги до един. Пет-шест от тях са мошеници, но останалите са честни хора, за които поръчителствам. Помислих си, че в някой от тия дни мога да прескоча дотам и да доведа най-добрите на служба в съдилището.

— Чудесно! — възкликна съдията. — Вземи кон и тръгвай веднага. Подбери, когото сметнеш за подходящ. Нека влязат в града по здрач от различни места, разделени на групички по двама-трима.

Началникът се поклони и тръгна незабавно. Привечер главният двор на съдилището заприлича на военен лагер. Десет мъже, облечени като униформени стражници с черни лакирани шлемове и кожени брони и препасани с червени колани, се упражняваха в строева подготовка под заповедите на Фън. Други десет с леки ризници и бляскави шлемове тренираха бой с копие под надзора на Ма Жун. Цяо Тай показваше на други десетима хватки с меч.

Тежката врата на съдилището беше затворена, сержант Хун и Тао Ган стояха отпред на пост.

Късно през нощта съдията Ди извика всички тези храбри воини в съдебната зала, осветена само от една свещ. Даде им нарежданията си и накрая ги предупреди да пазят пълно мълчание. После духна свещта.

Тао Ган излезе последен от съдебната зала, затвори вратата след себе си и пое по тъмния коридор, като си светеше с малък хартиен фенер. Отиде и отключи килията на тъмничаря. Свали веригата, с която бе прикован за една халка в стената, и навъсено му каза: