Читать «Загадката на лабиринта» онлайн - страница 22

Избухна дружен смях. Четиримата помощници станаха и тръгнаха към кабинета на съдията. Докато сержант Хун му помагаше да облече официалната си роба, Ди рязко рече:

— След като съдебните служители и длъжностните лица отсъстват, ще се наложи вие да заемете местата им.

С тези думи съдията дръпна завесата и се качи на подиума в съдебната зала. Разположи се на мястото си, след това нареди на сержант Хун и Тао Ган да седнат на писарските масички и да водят протокол от заседанието. Ма Жун и Цяо Тай се изправиха пред подиума в ролята на стражници.

Ма Жун хвърли недоумяващ поглед към Цяо Тай. Не разбираха защо съдията толкова държи да се спазва точно протоколът на истинско съдебно заседание. Цяо Тай хвърли око на безлюдната зала и си каза, че това прилича по-скоро на театър, отколкото на съдебно заседание.

Съдията Ди удари с чукчето си по масата и заяви с тържествен глас:

— Аз, окръжният съдия, откривам първото заседание на настоящия съд. Цяо Тай, доведи затворниците!

След малко Цяо Тай се върна, повел шестимата мъже и момичето, оковани с обща дълга верига. Докато пристъпваха към подиума, те изумено гледаха церемониално облечения съдия, седнал срещу празната зала като на истинско съдебно заседание.

С невъзмутимо изражение съдията Ди нареди на Тао Ган да запише пълното име и предишното занятие на всеки затворник. След това заговори:

— Всички вие извършихте нападение над пътници с цел убийство и грабеж. За такова престъпление законът предвижда смърт чрез обезглавяване, отнемане на цялото имущество и излагане на отсечените глави в продължение на три денонощия на градските врати за назидание и предупреждение. Но като се вземе предвид, че нито една от вашите жертви не е изгубила живота си, нито е получила по-значителни наранявания, както и особените обстоятелства, които са ви подтикнали към това отчаяно деяние, аз, окръжният съдия, решавам, че в този конкретен случай милостта трябва да надделее. Вие ще бъдете освободени. При едно условие: за неопределено време оставате на служба като стражници в съдилището под командването на Фън. Задължавате се вярно да служите на държавата и китайския народ, докато лично аз не ви освободя.

Затворниците гледаха изумени и не можеха да дойдат на себе си.

— Недостойните люде — обади се най-сетне Фън, — коленичили пред негово превъзходителство, са безкрайно благодарни за проявената към тях снизходителност. За жалост това милосърдие само отлага с няколко дни изпълнението на смъртните ни присъди. Негово превъзходителство не познава отмъстителността на Шиен Моу и…

Съдията стовари чукчето си върху трибуната и изрева с гръмовен глас:

— Погледнете вашия съдия! Хубавичко разгледайте знаците на властта, с които е удостоен! Знайте, че в този ден, в този час из цялата империя хиляди мъже, отличени със същите символи на властта, раздават правосъдие в името на държавата и народа ни. От незапомнени времена те олицетворяват обществения ред, създаден от мъдростта на предците ни и укрепен по волята на небесата и свободния избор на безчетните тъмнокоси поданици. Виждали ли сте човек, който се опитва да забие пръчка в течението на буен планински поток? Пръчката може и да се задържи за миг, но после мощният, неспирен вовеки веков поток я отнася. По същия начин се случва от време на време неуки или порочни люде да се опитват да сринат свещения градеж на обществото ни. Не е ли по-ясно от бял ден, че подобни опити са обречени единствено на жалък и позорен провал? Никога да не губим вяра в тези символи, ако не искаме да изгубим и вярата в самите себе си. Затворници, изправете се, за да ви свалят оковите!