Читать «Загадката на лабиринта» онлайн - страница 20

— Хората на Шиен верни ли са му? — прекъсна го съдията.

— Защо да не са му верни? — отговори Тао Ган на въпроса с въпрос. — Той държи към стотина дебеловрати дръвници, които по цял ден пият и играят комар. Събрал ги е сред измета на града, има и няколко дезертьори от редовната войска. Между другото къщата на Шиен е като крепост. Намира се до Западната врата, цялата е оградена с висок зид, настръхнал от железни шишове, а на централния вход денонощно стоят четирима въоръжени до зъби пазачи.

Съдията Ди помълча, поглаждайки бавно бакенбардите си. После попита:

— А за Ю Ки научи ли нещо?

— Ю Ки — започна Тао Ган — живее близо до речната врата. Доколкото разбрах, води уединен и тих живот. За баща му обаче, покойния губернатор Ю Шушиен, се разправят какви ли не истории. Старецът бил голям чудак и повечето време живеел в голямото си извънградско имение в подножието на планината, недалеч от Източната врата. Къщата била голяма, стара и мрачна, заобиколена с гъста гора. Говори се, че била двестагодишна. Зад нея губернаторът наредил да построят лабиринт на половин хектар. Алеята в него била оградена с непроходими гъсталаци и зид от грамадни камъни. Разправят още, че в лабиринта гъмжало от отровни змии, че губернаторът бил заложил кажи-речи на всяка крачка по пътеката смъртоносни капани. Тъй или инак, лабиринтът бил такъв, че освен самия губернатор навремето никой не смеел да влезе в него. Той обаче ходел там почти всеки ден и прекарвал часове наред вътре.

Съдията Ди следеше разказа на Тао Ган с огромен интерес.

— Ама че история! — възкликна той. — Ю Ки често ли ходи в това имение?

— Не — поклати глава Тао Ган. — След погребението на стария губернатор Ю Ки не бил стъпвал там. Никой не живеел в къщата, освен един стар пазач и жена му. Мястото било омагьосано според някои и нощем духът на стария губернатор бродел из имението. Всички го заобикаляли отдалеч дори посред бял ден. Градският дом на губернатора бил до Източната врата. Но скоро след смъртта на баща си Ю Ки го продал и купил сегашната си къща в противоположния край на града сред голо парче земя в най-югозападната част, до реката. Не ми остана време, за да отида и да я огледам, но била внушителна постройка, скрита зад висок зид.

Съдията Ди стана и закрачи из кабинета. След някое време заговори припряно:

— В крайна сметка обезвреждането на Шиен Моу е чисто военен въпрос, а подобни задачи не ме интересуват особено. Правилата са горе-долу като при шаха. От самото начало се знаят възможностите на противника, резултатът е предварително известен. За сметка на това силно ме заинтригуваха тези два крайно любопитни случая, загадъчното завещание на стария губернатор Ю и странното предизвестие за убийството на генерал Дън. Много ми се иска да се съсредоточа върху тях, но за съжаление се налага най-напред да се справя с това пършиво тукашно царче. Ама че досада! — съдията ядно подръпна брадата си. После се спря и каза: — Е, май нямаме избор. Хайде сега да обядваме. После ще открия първото съдебно заседание.