Читать «Загадката на лабиринта» онлайн - страница 19

— Зная какво е намислил! — възбуден извика младият Дън. — У знае, че приятелите на баща ми в столицата са открили доказателства, че обвиненията му са чиста клевета. Затова е изпратил сина си да убие баща ми и така да отърве кожата си! Негово превъзходителство не знае що за човек е У Фан. Той е закоравял пияница и безпътен развратник, черпещ наслади от най-гнусни злодеяния. Наел е бандити да ни следят и при първа възможност ще ни изтреби.

— Дори така да е — отбеляза съдията Ди, — не виждам как бих могъл да се намеся. Мога само да ви посъветвам да държите У под око и да следите всяка негова стъпка, а същевременно да вземете елементарни предпазни мерки за безопасността на собствения си дом. Възможно ли е У да е във връзка с Шиен Моу?

— Не — отвърна младежът, — засега няма данни У да е поискал помощ от Шиен. Колкото до предохранителните мерки, клетият ми баща непрекъснато получава заплашителни писма, откак се е оттеглил. Почти не излиза от къщи, вратите денем и нощем стоят заключени и залостени. Баща ми дори поръча да зазидат всички прозорци и врати в библиотеката му без една врата, ключ, за която има само той. Веднага щом влезе, се заключва отвътре. Там прекарва повечето време. Пише история на пограничните войни.

Съдията Ди каза на Ма Жун да запише адреса на Дън. Къщата им не беше далеч, от другата страна на кулата с барабана.

— Не забравяйте да съобщите в съда, ако забележите нещо ново — каза съдията, докато ставаше от стола. — Сега трябва да вървя. Сам разбирате, че и аз като новоназначен съдия не се чувствам особено удобно в този град. Щом се справя с Шиен, ще проуча по-подробно и вашия въпрос.

Младият Дън благодари на съдията и изпрати двамата до вратата на чайната, където им се поклони дълбоко. Съдията Ди и Ма Жун се върнаха на главната улица.

— Този младеж — обади се Ма Жун — ми напомня за онзи, дето денем и нощем носел на главата си железен шлем, защото се страхувал, че небосводът ще падне върху главата му!

Съдията поклати глава.

— Странна история — умислено каза той. — Никак не ми харесва.

Глава 4

Тао Ган разказва за едно загадъчно имение; съдията Ди залага капан в сградата на съдилището.

Ма Жун го изгледа смаяно, но съдията Ди не каза нищо повече. Двамата мълчаливо закрачиха обратно към съдилището. Посрещна ги Цяо Тай и съобщи на съдията, че Тао Ган го чака в кабинета му. Съдията нареди да повикат и сержант Хун. След като четиримата помощници се настаниха на столчетата пред бюрото, съдията им разказа накратко за разговора си с кандидата за литературните изпити Дън. После нареди на Тао Ган да докладва.

— Положението не е никак добро, господарю — поде Тао Ган, като че ли по-унил от всякога. — Този Шиен добре си е опекъл работата. Сложил е ръка на всичко, което си струва, из окръга, но пък предвидливо не закача влиятелните семейства, дошли тук от столицата, за да не докладват на властите против него. Това се отнася и за генерал Дън, с чийто син току-що сте се запознали, и за Ю Ки, сина на губернатора Ю Шушиен. Шиен Моу е достатъчно умен, за да не преминава известни граници. Взема добър пай от търговията в целия окръг, но оставя и търговците да печелят. Дори поддържа някакъв обществен ред. Хванат ли някого да краде или да предизвиква безредици, хората на Шиен на място го пребиват. Вярно, че ядат и пият на корем по гостилниците и питиепродавниците, без да плащат, но, от друга страна, Шиен умее да харчи с широка ръка. Повечето от големите магазини нямат от какво да се оплачат, дори напротив. Най-много си патят дребните дюкянджии и търговци. С една дума, тукашните хора, общо взето, са се примирили със съдбата си и смятат, че може да бъде и по-зле.