Читать «Загадката на лабиринта» онлайн - страница 17

— Ако в този град имаше почтена управа, нямаше да смееш да мамиш хората посред бял ден!

В същия миг напред се изстъпи някакъв плещест мъжага. Завъртя грубо младежа и го зашлеви през устата.

— Друг път да мислиш, преди да клеветиш достопочтения Шиен! — изрева мъжът.

Ма Жун целият настръхна, готов да се хвърли напред, но съдията го хвана за ръката. Зяпачите набързо се пръснаха. Младежът избърса кръвта от устните си и си тръгна, без да каже дума. Съдията Ди направи знак на Ма Жун и двамата го последваха. Младежът пое по тиха странична уличка, където съдията го настигна с думите:

— Моля да ме извините за намесата. Случайно видях как онзи, дебеловратият се отнесе с вас. Защо не се оплачете в съдилището?

Младежът застина на място. Огледа подозрително съдията и якия му спътник, после каза с леден глас:

— Ако сте агенти на Шиен, ще има да чакате сам да си надяна въжето на шията!

Съдията Ди се озърна. В уличката нямаше никой.

— Дълбоко грешите, млади човече — тихо каза той. — Аз съм Ди Жендзие, новият съдия на окръга.

Младежът пребледня като платно, все едно виждаше призрак. После прокара ръка по челото и овладя вълнението си. Въздъхна дълбоко и лицето му грейна в широка усмивка.

— Пред вас е младшият кандидат за литературните изпити Дън — почтително се представи той с дълбок поклон, — син на генерал Дън Хугуо. Отдавна съм чувал за негово превъзходителство. Най-сетне и в този окръг ще има истински съдия!

Съдията кимна благодарствено. Смътно си спомни, че преди години генерал Дън бе сполетян от някакви неприятности. След победоносни битки с варварите по северната граница най-неочаквано го принудиха да подаде оставка след завръщането му в столицата. Съдията Ди се питаше какво ли търси синът на генерала в този отдалечен край.

— Струва ми се, че положението в Ланфан е доста особено — каза той на младежа. — Бих искал да чуя вие как оценявате обстановката.

Младият Дън не побърза да отговори. Помисли известно време и накрая каза:

— Този въпрос не бива да се обсъжда на улицата. Ще ме удостоите ли с честта да приемете поканата ми за чаша чай?

Съдията Ди се съгласи. Влязоха в една чайна на ъгъла и седнаха по-встрани от останалите посетители. След като сервитьорът им поднесе чая, младият Дън започна шепнешком:

— Цялата власт тук е събрал в ръцете си един безмилостен и безскрупулен човек на име Шиен. Никой не смее да му се противопостави. Заобиколил се е със стотина главорези, чиято работа е да кръстосват из града и да плашат хората.

— Въоръжени ли са? — попита Ма Жун.

— По улиците тези негодници носят само бухалки и мечове, но нищо чудно в огромната къща на Шиен да има цял арсенал.

— Града често ли го нападат варвари през границата? — попита съдията Ди.

— Такова нещо не се е случвало — категорично отсече младежът.

— Явно тези набези, с които Шиен плаши правителството, са негова измислица — обърна се съдията Ди към Ма Жун. — Така се прави на незаменим пред властите.

— Били ли сте някога в дома на Шиен? — запита Ма Жун.