Читать «Загадката на лабиринта» онлайн - страница 131

Тогава стражниците предприели претърсване на източния квартал и госпожа Ли се паникьосала. Рано на следващата сутрин отишла в имението. Открила целия проход до скрития павилион и след това отвела в него Бяла Орхидея, като я мушкала с бастунчето си. Накарала я да легне на мраморната пейка и пробола сърцето и с нож. Извратеността и стигнала дотам, че отрязала главата на момичето, а тялото избутала зад пейката. Отнесла главата в кошница, като от бързане дори не погледнала към ковчежето на масата.

Госпожа Ли призна изцяло отвратителното си престъпление, без съдът да прибегне до изтезания. На съдията Ди дори му се стори, че тя изпитва особено удоволствие от описанието на подробностите. След това разказа пред съда и как отровила навремето мъжа си, сипвайки отрова във виното му.

Съдията изпитваше дълбоко отвращение към тази покварена жена. Въздъхна с облекчение, когато тя най-сетне сложи отпечатък от палеца си под своите показания и двама стражници я отведоха в килията.

На същото заседание изслуша и тримата търговци, станали съучастници на уйгурите. Те дори не бяха схванали в какво точно са ги забъркали. Помислили, че се готви брожение, за да се плячкосат няколко дюкяна. Съдията отсъди да им бъдат ударени по петдесет тояги и един месец да носят тежката нашийна дъска, в която оковават престъпниците.

Същия следобед домоуправителят на Дън дотича запъхтян в съдилището със съобщението, че господарят му се е обесил, а четвъртата жена на генерала била намерена отровена. Двамата не оставили нито писмо, нито нещо друго, за да обяснят деянието си. Всички бяха на мнение, че трагичната гибел да Дън Хугуо е помътила разсъдъка им. Впоследствие неколцина привърженици на традицията дори откриха подписка, за да се издигне възпоменателна плоча в памет на тази млада жена, последвала съпруга си в гроба както във великите времена на древността.

Следващите десет дни съдията посвети почти изцяло на окончателното уреждане на случаите с Ю Ки и Шиен Моу. Двамата съветници на тиранина получиха леки присъди, както и онези от телохранителите му, които бяха изнудвали гражданите. Съобщиха на госпожа Ю, че истинското завещание на нейния съпруг е открито и че съдът ще я повика, щом пристигне окончателното решение на висшите столични власти. Сержант Хун се надяваше, че господарят му ще си почине най-сетне, след като бе разрешил и трите случая, които го терзаеха, и бе предотвратил нападението срещу града. Нищо подобно не се случи. Почти през цялото време съдията ходеше мрачен и противно на навиците си непрекъснато мислеше за присъдите, които бе произнесъл. Очевидно нещо го терзаеше, но той избягваше да говори за него.