Читать «Загадката на лабиринта» онлайн - страница 130

Предстоеше му за пръв път да защитава границата на Цъфтящата империя от варварско нападение, помисли си съдията. Той вдигна очи към императорския флаг, който плющеше от вечерния вятър над главата му, и усети как гърдите му се издуват от гордост. Скръсти ръце и притисна меча към гърдите си, после огледа тъмната равнина, простряна в краката му.

Малко преди полунощ съдията посочи с пръст към хоризонта, където просветваха огънчета. Уйгурите се готвеха да нападнат. Светлините се приближиха бавно, после спряха. Варварите зачакаха знак от кулата.

Тримата мъже останаха неподвижни и безмълвни един час. Изведнъж светлините на другия бряг на реката пламнаха по-ярко, после бавно започнаха да се отдалечават. Малко по малко се стопиха в нощта.

След като бяха чакали напразно уговорения сигнал, уйгурите се прибираха в стана си.

Глава 25

Двама престъпници получават справедливо наказание; съдията Ди открива смисъла на мистично четиристишие.

На другия ден сутринта пред съда коленичи госпожа Ли и призна всичките си престъпления. Малко преди смъртта на губернатора била поканена на чай в павилиона на имението. Докато чакала с госпожа Ю стопанина, разглеждала картините му и забелязала една предварителна скица на пейзаж с много интересни, както й се сторило, записки на нея. Бързо проумяла, че това е план на лабиринта и на тайния проход в него.

Госпожа Ю открай време я привличала, но приживе на губернатора художничката не посмяла да й разкрие чувствата си. След погребението се върнала в имението, но намерила само възрастната двойка пазачи. Те нямали представа, къде се е заселила вдовицата, след като Ю Ки я бил изгонил от семейния дом. Напразно разпитвала и из околността, никой не знаел къде е.

Преди няколко седмици при една разходка извън града отново попаднала в имението. Открила труповете на двамата пазачи и навлязла донякъде в тайния проход, колкото да се увери, че точно е запомнила указанията от скицата. След това срещнала Бяла Орхидея и я убедила да тръгне с нея. У дома си до такава степен наплашила горката девойка, че тя се превърнала в покорна робиня и изпълнявала всичките прищевки на господарката си. Вършела изцяло домакинската работа, при най-малкия пропуск понасяла жестоки наказания. Госпожа Ли побесняла от гняв, когато установила, че момичето е ходило в изоставения скит и там се е срещнало с някакъв младеж. Замъкнала Бяла Орхидея в една пристройка с дебели стени, където никой не можел да чуе виковете й. Там я съблякла гола и завързала ръцете й за един стълб. Започнала безмилостен разпит, повтаряйки през цялото време един и същ въпрос: казала ли е на непознатия къде живее? При всяко отричане нещастницата получавала зверски удар с тънка пръчка, придружен с всевъзможни закани. Момичето се гърчело от болка и молело за милост, но това, изглежда, удвоявало яростта на мъчителката и ударите заплющявали още по-силно. Обезумяла от болка. Бяла Орхидея непрекъснато повтаряла, че е невинна.

Но госпожа Ли не се успокоила, защото все така я терзаел страхът, че някой е научил тайната й. На другата сутрин облякла Бяла Орхидея като монахиня и я отвела в имението на губернатора. Там я заключила в бившата стая на пазачите, като за всеки случай й отнесла и дрехите, та да не бяга. През ден й носела стомна вода, малко бакла и маслена питка. Намерението й било да прибере отново пленницата у дома си, след като се увери, че нощното й бягство е минало без последствия.