Читать «Загадката на лабиринта» онлайн - страница 129

— Ако бяхме тръгнали един час по-рано, когато първия път ходихме в имението на губернатора, можехме да предотвратим това престъпление! — възкликна Ма Жун. — Госпожа Ли се е измъкнала малко преди нашето идване.

— Съдбата пожела точно тази сутрин да дойде госпожа Ю — натъртено каза съдията. — Там на място, докато разглеждахме входа на лабиринта, видях отпечатък от крака на госпожа Ли или Бяла Орхидея. Тогава си премълчах за това откритие, защото изведнъж ме завладя някакъв необясним страх, докато надничах в лабиринта. Няма съмнение, че душата на клетото дете, убито половин час преди това, е пърхала наоколо. После пък ми се стори, че виждам в алеята духа на губернатора…

Гласът на съдията заглъхна. Той потръпна от спомена за страшните мигове, които бе изживял. След известно време успя да пропъди тези образи от съзнанието си и продължи със спокоен тон:

— Добре, че поне този път Ма Жун пристигна навреме, за да предотврати ново убийство! Мисля, че е време за вечерния ориз. Май всички се нуждаем от добро хапване преди нощта. Не се знае все пак какво могат да предприемат варварите.

Цяо Тай бе успял следобеда да създаде впечатляваща организация. Най-добрите бойци вече стояха на пост около речната врата, останалите бяха разпределени по градската стена. Населението бе предупредено от кварталните надзорници за вероятността от нощно нападение на варварите. Всички читави мъже се бяха включили в мъкненето на тежки камъни и наръчи сухи вършини по укреплението, в майсторенето на бамбукови копия и железни върхове за стрелите. Три часа преди полунощ трябваше да заемат позиции на стената, разпределени на групи по петдесет души, командвани от един войник. Двама войници вече стояха в кулата с барабана със задачата да дадат сигнал за тревога, щом варварите наближат речния бряг. В този миг щяха да пламнат факлите. Ако варварите се осмеляха да наближат градската стена, очакваше ги градушка от камъни и горящи снопи.

Съдията Ди вечеря в своите покои и подремна няколко часа на пейката в библиотеката. Един час преди полунощ дойде да го събуди Ма Жун, облечен в доспехи. Съдията си сложи тънка ризница под робата и свали от стената дългия, наследен от дядо му меч. Нахлупи на главата си официалната шапка и последва своя помощник.

Стигнаха на коне до речната врата, където ги посрещна Цяо Тай. От него научиха, че сержант Хун, Тао Ган и четирима войници вече са на стражевата кула в къщата на Шиен и бдят нито една искрица да не пламне тази нощ по високите точки на града.

Съдията Ди одобри взетите мерки и се качи по стръмните каменни стъпала до върха на кулата при речната врата.

Горе завари, изпънат като струна, един снажен войник, почти толкова едър, колкото и Ма Жун. С очевидна гордост той стискаше дълга дръжка, на чийто връх се развяваше императорският флаг. Съдията се изправи до него. Така от дясната му страна беше войникът с императорския флаг, от лявата — Ма Жун с командирски жезъл в ръка.