Читать «Загадката на лабиринта» онлайн - страница 132

Една сутрин по главната улица зачаткаха копита, закънтяха удари на гонг. С развети флагове двеста души от редовната армия пристигнаха в Ланфан. Това бе новият гарнизон, изискан от съдията Ди. Комендантът му беше един офицер, служил на Северната граница — млад мъж, който направи много добро впечатление на съдията. Носеше писмо от Военния съвет, с което на съдията се даваше власт да организира военната отбрана на окръга. Гарнизонът се настани в къщата на Шиен Моу и Цяо Тай се завърна в съдилището.

С пристигането на гарнизона настроението на съдията Ди за кратко се подобри. Но скоро той отново стана мълчалив и се зарови в книжата. Почти непрекъснато стоеше в кабинета си, а от сградата на съдилището излезе само заради погребението на Бяла Орхидея.

Художникът бе организирал тържествен обред. Настоял бе да плати всичко и сам да изпипа най-дребните подробности. У сякаш бе станал друг човек. Вече не пиеше и по този повод се скара жестоко със съдържателя на „Непресъхващ извор“. Кръчмарят възприе въздържанието му като люта обида спрямо неговите напитки. Всичките квартални пияници със сълзи оплакаха края на едно възвишено приятелство.

У продаде всичките си картини и си нае една стаичка в пристройката до храма на Конфуций. Задълбочи се в изучаване на класическите съчинения, излизаше единствено за да се види с Фън в съдилището. Двамата мъже много се сближиха. Художникът прекарваше часове наред в караулното.

Един следобед съдията седеше в кабинета си и разсеяно преглеждаше някакви официални документи, когато вратата се отвори и влезе сержант Хун с голям запечатан плик.

— Един императорски вестоносец току-що донесе това, господарю.

Лицето на съдията просветля. Той разчупи печата и набързо прегледа свитъка документи. Докато ги сгъваше обратно, поклати глава със задоволство. Потупа ги с пръст и обясни на сержанта:

— Това са окончателните присъди, произнесени от Императорския съд по делата на Ю Ки и госпожа Ли. Вероятно и ти с облекчение ще приемеш вестта, че правителството е решило само да се заеме със заговора на уйгурите и че са започнали преговори между министерството по варварските въпроси и уйгурския хан. Утре ще прочета присъдите и… най-сетне ще бъда свободен човек!

Сержант Хун не можа точно да разбере какво има предвид господарят му с последните си думи, но той прекъсна въпроса му и започна да дава наставления за утрешното специално заседание на съда.

На следващия ден-два часа преди разсъмване съдилището се оживи. Пред главния вход запламтяха факли, стражниците подготвяха каруците, с които осъдените щяха да бъдат откарани на лобното място отвъд Южната врата. Независимо от ранния час отпред скоро започна да се събира тълпа. Със злорад интерес зрителите се стараеха да не изпуснат нито една подробност. Появи се дружина от копиеносци, подбрани от войниците в гарнизона, които се построиха в кордон.

Час преди зазоряване големият гонг на съдилището удари три пъти. Пазачите най-сетне отвориха тежката порта и тълпата нахлу в осветената от десетина големи свещи зала. В тържествено мълчание съдията се качи на подиума и зае мястото си зад голямата маса. Носеше официалната си роба от зелен брокат с алена наметка върху нея, което бе знак, че ще се произнесат смъртни присъди.