Читать «Загадката на лабиринта» онлайн - страница 12

— За малко си помислих — обади се той, — че градът е опустошен от чума или от друг някакъв мор. Само че, ако е имало зараза, как тъй няма и помен от паника, а и хората спокойно си ядат от уличните сергии? Не, не е това.

Съдията Ди прокара пръсти през дългите си бакенбарди, за да ги почисти от няколко изсъхнали шумки. След това каза:

— От онзи тъмничар едва ли ще научим нещо. По всичко личи, че е изпечен негодник.

Влезе домоуправителят, следван от двама прислужници на Ди. Единият носеше поднос с купички ориз и супа, другият — голям чайник. Съдията нареди на домоуправителя да се даде на арестантите по една купичка ориз.

Тримата започнаха да се хранят мълчаливо. След като свършиха с импровизираната вечеря и изпиха по чаша горещ чай, Цяо Тай замислено започна да подръпва мустаците си. След някое време се обади:

— Прав беше Ма Жун, господарю, когато каза горе в планината, че нашите нападатели не са истински братя от зелените гори. Какво ще кажете, ако се опитаме от затворниците да разберем какво става тук?

— Чудесна идея! — възкликна съдията. — Виж кой им е главатарят, и го доведи!

След малко Цяо Тай се върна, теглейки за веригата разбойника, който се бе опитал да прониже съдията Ди с копие. Съдията го изгледа строго. Беше здрав мъж с открито лице и правилни черти. По-скоро приличаше на дребен дюкянджия или търговец, отколкото на разбойник.

Мъжът коленичи пред писалището, а съдията Ди го попита с гръмовен глас:

— Как се казваш и какво ти е занятието?

— Коленичилият смирено пред негово превъзходителство — почтително започна мъжът — се казва Фън. Доскоро бях ковач в града, където родът ми живее от няколко поколения.

— А защо — запита настойчиво съдията Ди — ти, човек със стар и почитан занаят, предпочете недостойния живот на разбойник?

Фън сведе глава и изрече глухо:

— Извърших опит за грабеж и опит за убийство. Напълно съзнавам, че ме очаква смърт. Признавам вината си и повече доказателства не са нужни. Защо му е на негово превъзходителство да разпитва повече?

В думите му звучеше горчиво отчаяние.

— Никога не осъждам престъпник, без да го изслушам — със спокоен глас каза съдията Ди. — Отговори на въпроса ми!

— Недостойната особа, коленичила пред негово превъзходителство — поде Фън, — беше ковач повече от трийсет години, поел занаята от баща си. С жена ми, сина ми и двете ми дъщери бяхме силни и здрави, не се тревожехме за купичката ориз, от време на време имахме и по парче свинско. Смятах се за честит човек. Ала за зла беда един ден хората на Шиен хвърлили око на сина ми, младо силно момче, и насила го взеха да служи при тях.

— Кой е Шиен? — прекъсна го съдията.

— Негово превъзходителство не е чувал за Шиен! — горчиво възкликна Фън. — Вече стават повече от осем години, откак е заграбил цялата власт в този окръг. Над половината земя е негова, а също и една четвърт от дюкяните и къщите в града. Той е магистрат, той е съдник, той е командир и всичко. Редовно изпраща подкупи на сановниците в префектурата, на пет дни езда оттук. Убеди ги, че ако не бил той, варварските орди оттатък границата отдавна щели да превземат окръга.