Читать «Загадката на лабиринта» онлайн - страница 11

Съдията махна на Цяо Тай да го последва и се качи на подиума, заобиколи масата и дръпна завесата към кабинета отзад. Отгоре му се посипа облак прах.

Кабинетът беше празен, като се изключат голо разнебитено бюро, кресло със счупена облегалка и три ниски столчета. Цяо Тай отвори отсрещната врата. Лъхна ги мирис на влага. Целите стени бяха в полици, отрупани с позеленели от плесен кожени кутии. Съдията Ди поклати глава.

— Архив за чудо и приказ! — промърмори той.

Ритна вратата към коридора и безмълвно закрачи обратно към вътрешния двор, а Цяо Тай го предшестваше с фенера.

Ма Жун и Тао Ган бяха заключили пленниците в килиите на тъмницата. Трите трупа оставиха в караулното помещение. Прислужниците на съдията разтоварваха багажа под зоркото око на домоуправителя, който съобщи на Ди, че личните покои на окръжния съдия в дъното на сградата са в отлично състояние. Предшественикът на съдията бе оставил всичко в пълен порядък — пометени стаи, почистени мебели в прилично състояние. Готвачът вече се бе захванал да пали огъня в кухнята. Съдията въздъхна облекчено — поне семейството му имаше подслон.

Той пусна сержант Хун и Ма Жун и им нареди да разгърнат постелките си в някоя странична стаичка в личните му покои. После кимна на Цяо Тай и Тао Ган да го последват и се отправи обратно към запуснатия кабинет.

Тао Ган сложи две запалени свещи на бюрото. Съдията Ди внимателно седна в паянтовото кресло. Двамата му помощници издухаха праха от ниските столчета и също седнаха. Съдията скръсти ръце на писалището. Известно време никой не проговори.

Тримата представляваха странна гледка — все още в кафявите си пътни роби, раздърпани и окаляни след битката с разбойниците. Лицата им изглеждаха бледи и изтощени в мигащата светлина на свещите. Най-сетне съдията проговори:

— И така, приятели мои, вече е късно, а и ние сме уморени и гладни. Но все пак ми се иска да обсъдим тази, меко казано — странна, ситуация, която заварваме — Тао Ган и Цяо Тай кимнаха нетърпеливо. — Много съм озадачен — продължи съдията. — Предшественикът ми е прекарал три години в този град и е поддържал жилищните помещения в отлично състояние, а както изглежда, изобщо не е използвал съдебната зала и е отпратил всички служители. Въпреки че със сигурност е бил надлежно известен по куриер за пристигането ми, запланувано за следобеда, си е заминал, без дори да остави бележка, доверявайки съдебните печати на този негодник тъмничаря. Останалите длъжностни лица от администрацията нехаят, че сме пристигнали. Как си обяснявате всичко това?

— Дали не кроят бунт срещу централното правителство, господарю? — попита Цяо Тай.

Съдията Ди поклати глава.

— Вярно — отговори той, — че улиците са пусти и дюкяните са затворени необичайно рано. Но не забелязах някакви признаци за брожение, не видях барикади или въоръжени хора. Пък и хората по улиците не бяха враждебно настроени към нас, а само необичайно безразлични.

Тао Ган умислено подръпна три дълги косъма, висящи от бенката на лявата му буза.