Читать «Загадката на лабиринта» онлайн - страница 14

— За мен надежда няма — унило рече ковачът. — Ако негово превъзходителство не ми отсече главата, Шиен няма да пропусне да го направи. Същото важи и за другарите ми. Те до един са пострадали от жестокостта на Шиен.

Ди направи знак на Цяо Тай. Той се изправи и отведе Фън в килията му. Съдията стана и закрачи из кабинета. Когато Цяо Тай се появи отново, той се спря и каза замислено:

— Този Фън явно казва истината. Градът е във властта на някакъв местен тиранин и съдиите са били безсилни чучела в неговите ръце. Това обяснява и странното поведение на хората.

Цяо Тай се удари ядно с огромния си юмрук по коляното.

— Трябва ли и ние да се кланяме на тоя негодник Шиен? — гневно извика той.

По устните на съдията плъзна лека усмивка.

— Късно е вече — каза той. — Най-добре идете да поспите, утре ще има много работа за вас. Аз ще поостана още малко, за да надникна в тези стари архиви.

Тао Ган и Цяо Тай предложиха да помогнат на съдията, но той категорично отказа. Щом двамата излязоха, взе една свещ и влезе в съседната стая. С ръкава на изцапаната си пътна роба избърса плесента от етикетите на кутиите с документи. Оказа се, че последната датира отпреди осем години. Съдията я занесе в кабинета и изсипа съдържанието й на бюрото. Опитното му око бързо установи, че повечето документи се отнасят до обичайни всекидневни дела. На дъното на кутията обаче откри малък свитък с надпис: „Дело Ю срещу Ю“. Съдията седна. Разгъна свитъка и го прегледа набързо. Беше от съдебен процес за наследството на Ю Шушиен, губернатор на провинция, заселил се в Ланфан след оттеглянето си, починал преди девет години.

Съдията Ди затвори очи и мислено се върна преди петнайсет години, когато служеше в столицата като младши секретар. В онези години името на Ю Шушиен бе прославено из цялата империя. Изключително способен и до педантичност честен, предан служител на държавата и на китайския народ, той си бе спечелил слава с благожелателността и мъдростта си. Но когато получи от престола назначение за пръв държавен секретар, ненадейно си даде оставката от всички постове, позовавайки се на лошото си здравословно състояние, и се зарови в някакъв затънтен пограничен окръг. Лично императорът настойчиво го бе подканил да премисли решението си, но Ю Шушиен упорито отказа. Съдията Ди си спомни, че навремето тази внезапна оставка предизвика истинска сензация в столицата. Значи Ю Шушиен е преживял в Ланфан последните си години.

Съдията Ди разгъна пак документа и внимателно го прочете от край до край. Оказа се, че когато се оттеглил тук, Ю Шушиен е бил вдовец, преминал шейсетте. Имал един син, Ю Ки, трийсетгодишен. Малко след пристигането си старият губернатор се оженил повторно за едно осемнайсетгодишно селско девойче на име Мей. От този неравностоен брак му се родил втори син, наречен Ю Шан.

Когато старият губернатор почувствал, че краят му наближава, извикал при смъртния си одър сина си Ю Ки и младата си съпруга с невръстното момченце. Казал им, че на жена си и на втория си син Ю Шан завещава свитък с нарисувана от самия него картина, а всичко друго оставя на Ю Ки. Не се съмнявал, добавил той, че Ю Ки ще се погрижи втората му майка и природеният му брат да получат полагащото им се и нищо да не им липсва. След като се разпоредил по този начин, старият губернатор издъхнал.