Читать «Загадката на лабиринта» онлайн - страница 10

Цяо Тай скочи от коня и с все сила заблъска по вратата. Отвори му тантурест мъж, загърнат в парцалива изкърпена роба. Проскубаната му брада лъщеше от мазнина. Беше ужасно кривоглед. Мъжът вдигна хартиения си фенер и внимателно огледа Цяо Тай.

— Не знаеш ли, войнико, че съдилището е затворено? — изръмжа той.

Това безочие изкара Цяо Тай от кожата му. Той сграбчи мъжа за брадата и така го раздруса, че главата му се блъсна с глух удар в крилото на вратата. Пусна го чак когато мъжът застена на висок глас.

— Негово превъзходителство съдията Ди пристигна — изкрещя Цяо Тай. — Отваряй вратата и иди да повикаш служителите от съдилището!

Мъжът тутакси отвори широко двойната врата. Шествието влезе и спря в централния двор пред залата. Съдията Ди слезе от колата и се огледа. Високите шестокрили врати на съдебната зала бяха залостени с греди и заключени, кепенците по прозорците на канцеларията и архива отсреща стояха затворени. Всичко наоколо бе тъмно и запуснато. Съдията скръсти ръце в ръкавите си и нареди на Цяо Тай да му доведе пазача. Цяо Тай го довлече за яката. Тантурестият побърза да падне на колене.

— Кой си ти? — строго попита съдията Ди. — Къде е досегашният съдия негово превъзходителство Куан?

— Недостойната особа пред вас — запелтечи мъжът — изпълнява длъжността тъмничар. Негово превъзходителство Куан замина рано сутринта през Южната врата.

— Къде са съдебните печати?

— Трябва да са в канцеларията — с треперещ глас отвърна надзирателят.

Търпението на съдията Ди преля. Той тропна с крак и извика:

— Къде е охраната, къде са стражниците? Къде са писарите и чиновниците, къде са се сврели всички от това проклето съдилище?

— Началникът на стражата напусна миналия месец. Старият писар от три седмици е в отпуск по болест, а…

— Значи освен теб няма никой? — прекъсна го съдията и се обърна към Цяо Тай: — Заключи този тъмничар в неговата тъмница. Сам ще разбера какво става тук!

Тъмничарят понечи да възнегодува, но Цяо Тай го цапардоса няколко пъти и му върза ръцете на гърба. После го врътна кръгом и след един ритник по задника извика:

— Хайде в тъмницата!

В лявото крило на сградата се озоваха в обширна тъмница зад празните помещения на охраната. Личеше си, че килиите отдавна не са били използвани, но вратите изглеждаха достатъчно яки, на прозорците имаше железни решетки. Цяо Тай тикна тъмничаря в една малка килия и заключи вратата.

— Сега искам да огледам съдебната зала и канцеларията — каза съдията.

Цяо Тай грабна един хартиен фенер. Бързо намериха двойната врата на съдебната зала. Цяо Тай я блъсна и тя се отвори тежко със скърцане на ръждясали панти. Цяо Тай вдигна фенера. Пред тях се разкри голяма празна зала. По плочника се стелеше слой прах и мръсотия, от стените висяха паяжини. Съдията Ди пристъпи към подиума и се загледа в избелялата и опърпана червена покривка на съдийската маса. Един огромен плъх притича през краката им и се скри.