Читать «Загадката на лабиринта» онлайн - страница 9

Ма Жун бе убил двама, Цяо Тай — един. Останалите шестима представляваха повече или по-малко жалка гледка. Единствено момичето бе невредимо. Съдията нареди на слугите да качат вързаните разбойници на едната кола с багажа, а труповете да натоварят в другата. Наложи се момичето да върви пеш.

Тао Ган извади подплатена кошница и всички изпиха по чаша горещ чай. Ма Жун изплакна уста, изплю глътката чай с погнусено изражение и се обърна към Цяо Тай:

— Общо взето, любителска работа…

— А по моему си ги биваше — сухо отбеляза съдията Ди. Мълчаливо изпиха по още една чаша чай. Всички бяха капнали, не им се приказваше. Чуваха се само шепнещите гласове на прислугата и стоновете на ранените нападатели.

Поотдъхнаха си и шествието потегли отново. Начело вървяха двама слуги със запалени факли. Прехвърлянето на последното било им отне повече от час. Нататък пътят се разшири и не след дълго на фона на мрачното небе се очертаха зъбците от стените на Северната врата на Ланфан.

Глава 2

Съдията Ди провежда първото съдебно заседание; от архивите изскача един заплетен случай.

Цяо Тай смаяно разглеждаше гигантската порта, над която се извисяваше внушителна кула. Разбира се, Ланфан беше пограничен град и трябваше да бъде добре защитен срещу неочаквани набези на варварските орди откъм западните равнини. Той потропа с дръжката на меча си по обкованата с желязо порта. Мина доста време, преди в кулата да хлопне капакът на едно прозорче. Някакъв глас извика грубо:

— Нощем вратата е затворена. Елате утре!

Цяо Тай заблъска с все сила и изкрещя:

— Отваряй, съдията пристигна!

— Какъв съдия? — попита гласът.

— Негово превъзходителство Ди, новият съдия на Ланфан, дръвнико!

Капакът се затвори. Ма Жун се приближи на коня до Цяо Тай и попита:

— Какво се туткат толкова?

— Спят като пънове! — с гримаса на отвращение отвърна Цяо Тай и отново заудря с меча си по портата.

Чу се дрънчене на вериги. Най-сетне тежките крила се открехнаха. Цяо Тай веднага се вмъкна вътре с коня си и за малко не стъпка двама размъкнати стражници с ръждясали шлемове.

— Отваряйте портите широко, мързеливци! — изрева той.

Стражниците безочливо оглеждаха двамата конници. Единият зина с уста да каже нещо, но когато видя, че лицето на Цяо Тай пламти от гняв, се отказа и заедно с другаря си избута крилата. Малкият керван влезе и пое по тъмната главна улица.

Ланфан изглеждаше пуст и безлюден. Гонгът за първата нощна стража още не бе ударил, а повечето дюкяни вече бяха затворени с яки дървени кепенци. Тук-там в сиянието на газените улични фенери се виждаха хора, скупчени по трима-четирима. Те вдигаха за миг безучастни погледи към минаващите и отново се вторачваха в купичките си. Никой не излезе да посрещне новия съдия, по нищо не личеше, че го очакват.

Шествието мина под висока декоративна арка. След нея главната улица се разделяше наляво и надясно покрай висок зид. Ма Жун и Цяо Тай решиха, че това трябва да е задната ограда на съдилището. Поеха на изток и покрай зида излязоха пред голяма сводеста врата, над която висеше проядена от червеите дъска с едри йероглифи: „Съдилище на Ланфан“.