Читать «Входът за рая — платен» онлайн - страница 307

Тревър също така каза, че текстът на страницата е „забележително саркастичен, но пълен с елегантен хумор“. Престън го беше чел няколко пъти и макар че с облекчение установи, че никъде не се споменава името му, не можа да улови нищо смешно. Всъщност, като използва наръчника за превеждане, който Тревър му състави, Престън тайно прегледа целия дневник — по няколко страници всеки ден, докато Лейлъни се къпеше или се занимаваше с нещо друго — и не откри нищо забавно вътре. През цялата година, докато продължаваше тайно да хвърля по едно око на ръкописите на момичето, той не се изкуши да се засмее нито веднъж. На практика Лейлъни се разкри пред него като грубовата, дръзка и нахална. Беше грозна не само отвън, но и отвътре. Очевидно Тревър Кингсли имаше странно чувство за хумор.

През последните няколко дни, докато новите записи в дневника показваха, че Ръката крои планове да се спаси, Престън направи сериозни приготовления лесно да преодолее съпротивата й, когато я отведе на мястото на убийството. Той не знаеше кога и при какви обстоятелства ще му се наложи да я обуздава. И макар да не беше сериозно разтревожен, че тя може да му се опъне сериозно, Мадок не искаше да й позволява да изпищи или да привлече вниманието на някого, който да се намеси.

Още от петък, когато потеглиха от източна Калифорния, той носеше плик в левия заден джоб на панталона си. В плика имаше кърпа, напоена с домашно приготвена упойка, точна смес на пропорциите на амоняк и още три домашни химически препарата. В практиката си беше използвал тази смес, за да подпомогне няколко самоубийства. Когато се вдишаше, сместа причиняваше мигновено изпадане в безсъзнание. Неколкократната употреба водеше до спиране на дишането и бързо разрушаване на черния дроб. Той възнамеряваше да използва наркозата само за да е сигурен, че Ръката няма да се съпротивлява. Като начин на убийство подобен вариант беше прекалено милостив, за да го възбуди.

До Нънс Лейк оставаше не повече от един километър и половина.

Глава 71

Старата Синсемила, облечена в саронг на ярки хавайски шарки, седеше сред разхвърляните завивки, облегната на възглавниците. Беше накъсала на ситни парчета страниците на „В захарта от пъпеш“ и ги беше разпръснала по леглото и пода.

Плачеше от гняв. Беше със зачервено лице и трепереше.

— Някой, някой негодник, побъркан луд е накъсал книгата ми. Не е честно.

Лейлъни предпазливо се доближи до леглото, като се огледа за кутии, в които може би дебнеше някой странен домашен любимец.

— Какво има, майко?

С разкривено и почервеняло от яд лице Синсемила сграбчи парчетата от скъсаните страници и ги хвърли във въздуха.

— Не са я напечатали нормално. Всичко са направили наопаки само за да ме объркат. Тази страница трябваше да е онази страница, разбъркали са местата на параграфите и изреченията. Взели са нещо красиво и са го превърнали в една купчина лайна. Защото не са искали да го разбера, не са искали да схвана посланието.