Читать «Входът за рая — платен» онлайн - страница 309

Лейлъни промърмори много тихо, за да я чуе само майка й:

— Кой ще се грижи за теб?

Тя никога не си беше представяла, че подобна загриженост ще я накара да се разколебае, когато най-накрая се появи дълго жадувания шанс за бягство. Колко странно беше, че толкова години на жестокост не бяха успели да втвърдят сърцето на Лейлъни, както тя самата беше смятала, а напротив, бяха го направили още по-нежно. Дори беше в състояние да изпитва жалост към този окаян звяр. Гърлото й пресъхна и в него сякаш заседна буца. Почувства тъга. Гърдите й се стегнаха болезнено.

Тя излезе от спалнята и се върна в дневната.

Затаи дъх. Очакваше Къртис и Поли да са си тръгнали.

Но те я чакаха. И кучето, което продължаваше да върти опашка.

Глава 72

Мики не беше пропътувала над две хиляди и петстотин километра, за да умре така безславно. Можеше да си умре и в къщи с бутилка в ръката или като се блъсва с камарото с висока скорост в някоя подпора на мост.

Когато дойде в съзнание, първо си помисли, че е мъртва. Беше заобиколена от странни стени, които не приличаха на нищо от преследващите я кошмари. Въздухът миришеше на пръст и плесен, на урина на плъх, на повръщано, на дървен под, полят с бира преди години, на гъст цигарен дим. Но най-силно се улавяше миризмата на разложено. Вдиша веднъж, два пъти, пет пъти. И все още си мислеше, че е мъртва, защото сегашната атмосфера много приличаше на ада, но не представян така зрелищно както в книгите и филмите. Разбира се, ако адът беше повече чувство за безполезност, а не огън; повече изолация, а не клади, повече разочарование, а не физическа болка.

Тогава зрението й се проясни. Осъзна, че стените са образувани от боклук и натрупани купчини списания. И разбра къде се намира. Това не беше адът, а домът на Тилрой.

Не би могла да отгатне къде е намира, ако сега не видя обитателя на странната къща.

Замириса й и на кръв. Когато облиза устните си, усети и вкуса й.

Не можеше да отвори дясното си око, защото миглите й се бяха слепили от съсирената кръв.

Когато се опита да избърше кръвта, откри, че китките й са вързани здраво.

Беше легнала на едната си страна върху някакъв диван. Пред дивана имаше телевизор и фотьойл.

В дясната страна на главата си изпитваше силна, но поносима болка. Но когато вдигна глава, болката стана чудовищна. За миг си помисли, че отново ще изпадне в безсъзнание. Тогава болезненото усещане леко отслабна, колкото да може да го търпи.

Когато понечи да седне, откри, че глезените й също са здраво завързани и че въжето, свързващо ги с китките, не й позволява нито да се протегне, нито да се изправи. Тя се извъртя и успя да стъпи на пода, седнала на ръба на дивана.

Маневрата обаче предизвика нов пристъп на главоболие. Сякаш едната половина от черепа й непрекъснато се издуваше като балон. Подобно чувство не й беше непознато, независимо как го наричаше — сутрешен махмурлук и така нататък. Само че този път беше много по-силно и не беше съпроводено от угризения на съвестта, а от студена ярост. И това не беше ирационалният гняв, който тя отдавна изпитваше като оправдание за самоизолацията си, а ярост, фокусирана само и единствено върху Престън Мадок.