Читать «Входът за рая — платен» онлайн - страница 306

— Познавате ли Лукипела?

Момчето повдигна въпросително вежди.

— Това е хавайската дума за сатана.

Сърцето й затуптя като лудо.

— Това е брат ми. Той също се казва така. Луки. Познаваш ли го?

Къртис поклати глава.

— Не, а трябва ли?

Навременното пристигане на извънземните, макар и без летяща чиния с левитационен лъч, беше възможно най-голямото чудо. Не биваше да очаква от тях да са съживили брат й. Макар че всеки ден виждаше прояви на милост и състрадание, тук хората както бяха склонни да се поддържат един друг, така можеха и да смачкат някого. Злото беше реално като вятъра и водата, а Престън Мадок служеше на злото. Дори цялата отчаяна надежда в сърцето на едно малко момиче не можеше да върне онова, което той беше погубил.

— ЛЕЙНИ… ЛЕЙНИ… ЛЕЙНИ! Лейни, трябваш ми-и-и!

— Почакай — прошепна тя на Къртис Хамънд. — Моля те, почакай.

Забърза към спалнята, доколкото й позволяваше левият крак с шината.

Глава 70

Тревата край пътя трепереше от вятъра, докато Престън минаваше.

Небето беше зловещо както във филмите за срещи с извънземни, но сред облаците не се виждаше никакъв космически кораб.

Търсенето от Престън на близка среща от трети вид нямаше да свърши тук в Айдахо, както се надяваше. Наистина, можеше да прекара остатъка от живота си в пътуване и търсене на историческото преживяване, в търсене на признанието, което той вярваше, че извънземните ще му дадат.

Той беше търпелив. А и имаше да върши важна работа, която в момента беше свързана с Ръката.

Съзнаваща, че часовникът й отброява последните й дни, Ръката беше започнала да търси начин да се измъкне от капана. Неочаквано се беше сближила с Кралицата-курва и с побърканата й леля. После беше започнала да измисля как да се бие или избяга, когато Престън дойде за нея.

Знаеше всичко това, защото четеше дневника й.

Стенографския код, който тя си беше измислила, беше хитър, особено за човек на нейните години. Ако си имаше работа с някой друг, а не с Престън Мадок, тайните й щяха да останат неразкрити.

Но тъй като беше високоуважаван интелектуалец и имаше приятели в много академични научни области, в няколко големи престижни университета, той се беше свързал с един математик на име Тревър Кингсли, който беше специалист по криптография. Преди повече от година този създател — и разкривател — на кодове беше използвал сложен компютърен софтуер, за да анализира и дешифрира дневника на Лейлъни.

След като получи една изписана страница от дневника, Тревър каза, че ще му трябват петнайсет минути. Това беше времето, необходимо за разбиването на всеки един код, създаден от някого, който няма солидни познания по висша математика. За сравнение, една по-сложно създадена система изискваше дни, седмици и дори месеци, за да се разгадае. Вместо петнайсет на Тревър му трябваха двайсет и шест минути, което го впечатли много. Искаше да знае кой е авторът на кода.

Престън не можеше да разбере какво му е толкова впечатляващото на един код, който се е опънал само с някакви си единайсет минути. Той не спомена на математика името на Ръката и не му разкри роднинската им връзка. Излъга, че е открил дневника не една пейка и е бил обзет от любопитство, след като е видял мистериозното му съдържание.