Читать «Входът за рая — платен» онлайн - страница 304

Трябваше да се занимае с петната в багажника. Но по-късно. Трябваше да изчисти колата и от отпечатъците си. Всичко с времето си.

Сега, докато вятърът повдигаше и бясно захвърляше във въздуха прах и пръст, той занесе Кралицата-курва в къщата. Влезе в коридора сред редиците от индианци.

И ето, избра място в катакомбите. Направи необходимите приготовления.

След пет минути той вече седеше зад волана на дурангото.

А връщане в Нънс Лейк вятърът блъскаше джипа, сякаш искаше да му каже нещо, да демонстрира одобрение за постъпките му и да му даде съвет за това, което оставаше да се направи.

Имайки предвид последното развитие на събитията, той не можеше да чака до десетия рожден ден на Ръката. Не можеше да отлага дори докато отидат в Монтана, при гроба на Куция, макар че трупът на момчето се намираше на по-малко от половин ден път оттук.

Къщата на Тилрой представляваше идеална алтернативна сцена за последния тъжен акт в безполезна пиеса, каквато представляваше животът на Ръката. Разбира се, така нямаше да може да й се наслади, докато се съпротивлява, нямаше да може да я накара да докосне и целуне разложените останки на брат си, преди да я убие. Най-много съжаляваше, че няма да може да се радва на подобна гледка. От друга страна обаче, лабиринтите му даваха да изтезава дълго и продължително Ръката, необезпокояван от никого. Архитектурата на дома на Тилрой представляваше идеалната къща на ужаса. Времето, прекарано от Престън Мадок насаме с Куция, беше като райска наслада. Наслада и удоволствие на мъж с пороци, но въпреки това наслада. А играта му с Ръката щеше да му донесе двойно и тройно повече наслада. И когато всичко свършеше, той пак можеше да получи удовлетворение — и дори тиха и скромна гордост — че е ликвидирал в един ден трима жалки и безполезни мизерници и така е съхранил ресурсите, които те са щели да прахосват години наред. Беше спестил досадата на полезните хора да гледат тяхното нещастие и така беше увеличил общото количество щастие в света.

Глава 69

Извънземният мутант, който променя формата си е дошъл да спаси света, има вид на мило момче. Макар че не е така зашеметяващ като Хейли Джоъл Озмънд, лицето му е симпатично и нашарено с лунички.

— В цялата известна вселена има само два вида, които могат да си променят формата — информира я той напълно сериозно. — Аз принадлежа към единия.

— Браво, поздравления — отговаря Лейлъни.

— Благодаря, госпожице.

— Викай ми Лейлъни.

— Ти ми викай… е, няма да можеш да го произнесеш с твоя човешки език. Затова ми викай просто Къртис. Както и да е. Тези два вида са и най-старите в цялата позната вселена.

— До каква степен познаваш вселената?

— Някой казват четирийсет процента, другите мислят, че са близо шейсет.

— Леле, а аз мислех, че не са повече от четиринайсет-шестнайсет. Добре, значи си тук, за да промениш света. Да го промениш съм добро или да го унищожиш?

— Господи, не, моят народ не е разрушител. Разрушители са другият вид, променящ формата си. Те са зли и само подклаждат безредици. Те обичат хаоса, разрушението, смъртта.