Читать «Входът за рая — платен» онлайн - страница 298

Макар и да биха предпочели Къртис да си остане вътре, те подхождат доста ентусиазирано към перспективата да го придружават вече като истински воини, официално произведени от него в ранг. В края на краищата те са момичета, които обичат приключенията.

Днес са с каубойски кожени ботуши, в сини джинси и сини карирани каубойски ризи. Костюмите изглеждат подходящи за бодигардове.

Всяка от близначките е преметнала дамска чанта на дясното си рамо. Във всяка от чантите има деветмилиметров пистолет.

— Ти само стой между нас, скъпи — предупреждава Поли Къртис. Подобно обръщение звучи малко странно, отправено към извънземна кралска особа, но на него му харесва.

Кас първа излиза от флийтууда, като непрекъснато държи дясната си ръка в чантата си.

Духовната сестра тръгва след Кас. Къртис следва кучето, а Поли излиза последна. С дясната си ръка е стиснала здраво пистолета в чантата си.

Часът е само два и пет следобед, а навън цари зимен здрач. Въпреки топлия въздух сивата светлина внушава хлад, подчертава росата по игличките на боровете и създава мираж за заледена повърхност на езерото.

Старият Жълтьо повежда колоната, като повтаря предпазливия си маршрут към гиганта на колела. Но този път кучето не спира, за да маркира територията.

Навън са останали малцина лагеруващи. След като са прибрали всичко и са се приготвили за наближаващата буря, те са се прибрали на топло и сигурно.

Сияещото момиче го няма в предната част на караваната. Къртис не вижда друго, освен слаба светлина в другия край на превозното средство, която едва се процежда през матовото предно стъкло на кабината.

Кас понечва да почука на вратата, но Къртис я спира, като тихо изрича:

— Не.

Както и преди кучето усеща не само свирепия звяр с човешки облик, но и факта, че в момента не е в караваната. Още веднъж Жълтьо долавя две присъствия — първото излъчва горчива миризма на душа в отчаяние, а другата — на напълно покварен и пропаднал дух. Втората миризма е тази, чийто собственик дълго е бил измъчван от страх и сега е изпаднал в нервна криза, макар и да не е обзет от отчаяние.

Къртис предполага, че обхванатия от страх дух е този на момичето.

Поквареното присъствие е толкова отблъскващо, че кучето оголва зъбите си от погнуса. Ако можеше, то сега би се изплюло досущ като човек.

Къртис не знае дали източникът на тази гнусотия представлява опасност или не. Може би е показателен фактът, че второто същество не е тормозено от страха, който е надвиснал като Дамоклев меч над момичето.

Докато близначките, плътно застанали от двете му страни, държат под наблюдение къмпинга, Къртис поставя длани върху вратата на караваната. На микроравнище, при което волята може да надделее над материята, той усеща нисковолтов електрически ток и разпознава в него аларма, подобна на тази на флийтууда.

Всяка електрическа верига си има изключвател. Нисковолтовият ток е енергия, но ключът за изключване е механичен и следователно е подвластен на волята. А Къртис има силна воля. Както е включена алармата, в следващия миг тя вече не работи.