Читать «Иредзуми» онлайн - страница 13

Докторът бързо напусна помещението. Сано и Хирата огледаха стаята.

— Източникът на отровата? — предположи Хирата, сочейки към пода, където на рогозката се търкаляха две крехки порцеланови чашки. Съдържанието им се бе разсипало и бе оставило тъмни петна по сплетената слама. — Може би някой е бил с нея и е сипал отрова в питието й…

— Това не е единственият начин да се сложи отрова. Може и да я е вдъхнала… Как разчете иредзуми, татуировката?

— Йероглифът ай — каза Хирата. — Любов — той направи гримаса на отвращение. Куртизанките в квартала на удоволствията Йошивара се бележат с такива иредзуми, за да докажат своята любов към клиентите си… макар че, както всички знаят, го правят, за да измъкнат повече пари от мъжете. Но аз смятах, че сокушицу на шогуна са твърде елегантни и изискани, за да прибягват до подобни простонародни обичаи. Смятате ли, че иредзуми има нещо общо със смъртта на сокушицу Харуме?

— Може би… — Сано огледа бръснача, изцапан с кръв и с обръснати косми. Изглежда, е завършила иредзуми точно преди да умре.

Той събра инструментите, намери стъкленицата с туш в ъгъла и я сложи при другите неща. После двамата с Хирата се заеха да претърсват стаята. В шкафовете и сандъците имаше сгънати завивки и дюшеци, кимона и пояси, тоалетни принадлежности, украшения за коса, грим, старинна двуструнна китара, четчица за писане и мастилница — но никаква храна, напитка или нещо, приличащо на отрова. Сано откри малък бележник, увит в бяло долно кимоно. Беше колкото дланта му, с копринена подвързия на бледозелени преплетени детелинови стъбла и бледи цветя върху морав фон и бе завързан със златен шнур. Сано прелисти страниците от мека оризова хартия, изписани с дребен женски почерк. Първата страница гласеше: „Дневник на Харуме“. Още от управлението на династията Хеян⁴ преди петстотин години придворните дами често записваха преживяванията и мислите си в подобни книжки.

Сано мушна дневника в пояса си, за да го разгледа по-късно, и каза тихо на Хирата:

— Вземам каничката саке, лампата, кадилницата, инструментите и мастилницата, за да ги отнеса на доктор Ито в моргата. Може би той ще успее да определи каква е била отровата… — той внимателно зави вещите в дрехата, в която бе намерил дневника. — Докато ме няма, моля те, погрижи се тялото на Харуме да бъде отнесено и внимавай никой да не го пипа — отвън Сано долови приглушения разговор на свещениците, откъслечни думи и хлипане на жените от съседните помещения. Той сниши още повече глас и продължи: — Засега официалната причина за смъртта е болест, но със сигурност няма опасност от епидемия! Нареди да съобщят на всички обитатели на двореца да си стоят вкъщи, докато опасността отмине — Сано вече разполагаше с над сто помощници и подчинени, напълно достатъчни, за да се справят с тази задача. После добави: — Това ще предотврати разпространяването на слухове.

Хирата кимна.

— Ако Харуме е починала от заразна болест, трябва да знаем какво е правила, къде е ходила и с кого се е срещала преди смъртта си, за да проследим пътя на заразата и да наложим карантина на застрашените. Ще си уредя среща с главната придворна дама и с почитаемата майка на негово превъзходителство.