Читать «Иредзуми» онлайн - страница 11

— Що за болест е това, доктор Китано? — запита Сано през собствената си кърпа, която вече бе овлажняла от слюнка.

Лекарят поклати глава. Той имаше прорязано от бръчки лице и оредели сиви коси, събрани на кок отзад на тила му.

— Не зная. Лекар съм от трийсет години, но никога не съм виждал или чувал за нещо подобно. Внезапен пристъп, делириум, бълнуване за демони, конвулсии, разширени зеници, светкавична смърт… Пълна загадка! Не мога да посоча лек. Боговете да са ни на помощ, ако тази болест се разпространи…

— През първата ми година в силите на реда — каза Хирата — триста души в Нихонбаши погинаха от треска. Но тя не е с тези симптоми… не умираш тъй бързо… Колко неприятности си имахме с онази епидемия! Трупове по улиците, кражби, паника, бежанци, изоставени магазини, пожари…

Сано закри с покрова мъртвото тяло на Харуме, изправи се и махна кърпата, с която пазеше лицето си. Същото сториха и другите двама. Той добре си спомняше епидемията и се ужасяваше от още по-гибелно развитие тук, в сърцето на държавното управление. Но в този миг му хрумна и друга, не по-малко обезпокоителна възможност.

— По-рано сокушицу Харуме имала ли е някакви симптоми на заболяване? — попита той доктор Китано.

— Вчера аз лично проведох ежемесечния й преглед, както правя с всички наложници. Харуме бе в безупречно здраве.

Макар че страхът на Сано от епидемия стихна, го обзе нарастващо безпокойство.

— Има ли други болни сред жените?

— Не съм успял да прегледам всички. Главната служителка ми каза, че са много разстроени, но чисто физически са добре.

— Ясно! — макар че това бе първото му посещение във вътрешното крило, Сано знаеше, че е пренаселено. — Жените живеят заедно, спят заедно, къпят се заедно, ядат една и съща храна и пият една и съща вода? И са в непрекъснат контакт с персонала, нали?

— Точно така, сосакан сама — отвърна лекарят.

— И въпреки това никой друг няма симптомите на покойната? — Сано размени поглед с Хирата, чието лице първо се проясни и после помръкна в униние. — Доктор Китано, смятам, че трябва да разгледаме възможността Харуме да е била отровена.

Тревожното изражение на лекаря премина в нескрит ужас.

— По-тихо, моля ви! — възкликна той, макар че Сано не бе повишавал глас. След като хвърли предпазлив поглед към коридора, той прошепна: — В днешно време наистина отровата е най-честото обяснение при случаите на внезапна и необяснима смърт… Но давате ли си сметка за опасностите от едно такова твърдение?

Сано бе наясно. Вестта за отравяне — и то в двореца! — щеше да предизвика паника и подозрителност, не по-малки, отколкото при епидемия. Прословутите вражди във вътрешното крило щяха да се развихрят и дори да преминат в насилие. Това се бе случвало в миналото. Малко преди Сано да се премести в двореца, две наложници се бяха скарали и свадата между тях се бе разразила в жестока разпра, в която победителката бе пронизала смъртоносно своята съперница с фиба. Преди единайсет години един прислужник бе удушил дворцова служителка във ваната. Не беше изключено останалата част от двореца да бъде обхваната от паника, която да засили съществуващите вражди и да предизвика фатални стълкновения между самураи и войници. Ами ако шогунът, болезнен по отношение на всякакви домогвания към властта му, възприеме убийството на своята сокушицу като посегателство над самия него? Сано си представи кървавата чистка на потенциалните виновници. В търсене на възможна конспирация, бакуфу — военното управление на Япония — щеше да разследва всички държавни служители, като се започне от съвета на старейшините и се стигне до най-низшите чиновници и слуги, а после и извън двореца — всички даймио, феодалните владетели, провинциалната аристокрация, техните васали и дори най-ниско поставените ронин. Отделни личности с политически амбиции сто на сто ще се опитат да извлекат полза от положението и да наклеветят противниците си — да фабрикуват доказателства, да разпространяват слухове, да злепоставят… И неминуемо ще се стигне до екзекуции и нова смърт!