Читать «Иредзуми» онлайн - страница 14

Съпругата на шогуна бе неизлечимо болна, прикована към легло и живееше в уединение. Охраняваха я няколко доверени лекари и прислуга. Затова вътрешното крило се управляваше от майката на Цунайоши Токугава — господарката Кейшо.

— Но ако е било убийство — продължи шепнешком Хирата, — ще се нуждаем от информация за връзките на сокушицу с хората около нея. Ще разпитам дискретно.

— Добре — Сано знаеше, че може да се довери на Хирата, който винаги бе демонстрирал удивителна компетентност и безпрекословна вярност в техния съюз. В Нагасаки младият васал бе помогнал да се разреши един труден случай… и му бе спасил живота.

— Освен това, сосакан сама… съжалявам за сватбеното тържество — те излязоха от стаята и Хирата се поклони. — Поздравления за брака ви. За мен ще бъде привилегия да служа и на съпругата ви Рейко.

— Благодаря ти, Хирата сан — Сано също се поклони. Той дълбоко оценяваше приятелството на Хирата, въпреки че двамата бяха свързани в духа на старата самурайска традиция като господар и слуга.

И доволен, че оставя нещата в сигурни ръце, напусна двореца, поемайки към моргата на Едо.

Глава 3

Портите към къщата на Сано в административния район на двореца Едо бяха широко отворени и отвсякъде прииждаха носачи, натоварени със сватбени подаръци — все от изтъкнати граждани, които се надяваха да спечелят благоразположението на сосакан. Слугите стоварваха вързопите в къщата, там ги разопаковаха и подреждаха, а от кухнята се носеха най-апетитни миризми. Икономът надзираваше последните приготовления около жилището на младоженците. Няколко души от отряда помощници на сосакан сновяха между конюшните и предната част на къщата, влизаха и излизаха през портите и се суетяха около складовите помещения.

Далеч от шума на тази целенасочена дейност, Уеда Рейко, все още пременена в бяло сватбено кимоно, бе коленичила в стаята си сред пълните с личните й вещи сандъци, които бяха донесени от бащината й къща. Наскоро ремонтираната стая ухаеше приятно на нови татами⁵, стената бе украсена с цветно изображение на гора с птици, а в ъгъла се кипреха черна полирана тоалетка, изписан параван и шкаф, инкрустиран със златни пеперуди.

Следобедното слънце огряваше стаята през защитените с решетки хартиени прозорци и припичаше приятно, но всичко това, както и фактът, че вече живее в двореца Едо — цел на всяка дама от нейното съсловие, — не бяха в състояние да разсеят скръбното чувство, което я терзаеше.

— Ето ви и вас, млада господарке! — в стаята нахлу Осуги, бавачката на Рейко, която бе дошла в двореца заедно с нея. Закръглена и усмихната, Осуги изгледа Рейко загрижено: — рееща се из облаците, както обикновено.

— А какво друго да правя? — попита Рейко тъжно. — Пиршеството бе отложено. Всички си отидоха. А и ти ми каза да не разопаковам, защото вече имам прислуга и щяло да направи лошо впечатление, ако свърша нещо сама.

Рейко се бе надявала, че празненството ще отвлече мислите й от мъката по дома и от страховете й: как ще живее тук завинаги, щом досега не бе напускала бащиния си дом, как ще живее тук с някакъв напълно непознат мъж, как ще живее като робиня на прищевките му, как ще роди децата му?