Читать «Любовник на смъртта» онлайн - страница 7

Ванка се разврещя:

— Пони! Ще си имам истинско пони!

А Сенка се врътна и си тръгна към Калужката застава. Остави дървеното конче на тревата край пътя, там да си пасе. Щом не става за Ванка, може някое друго дете да си го хареса.

Докато вървеше, си мечтаеше как след някое време животът му ще се промени като по чудо и той ще пристигне тук с бляскава карета. Лакеят ще отнесе картончето със златни букви, на което ще пише разни най-прекрасни неща за Сенка, и тази госпожица с очилцата ще каже на Ванятка: Иван Трифонович, брат ви е дошъл да ви види. А Сенка ще е с костюм от шевиот, с гамаши с копченца и бастунче с костена дръжка.

Домъкна се вкъщи чак по тъмно. Ама хич да не се беше връщал — веднага избяга.

Вуйчо му Зот Ларионич още на прага така го тресна, че свитки му изскочиха от очите, и му изби предния зъб, през който сега така удобно плюе. После, когато Сенка падна, Зот Ларионич здравата го нарита в ребрата, като повтаряше непрекъснато: туй още нищо не е, какво те чака. В полицията, викна, в полицията написах жалба срещу теб, на името на господин полицейския инспектор написах заявление. Задето крадеш, ще гниеш в затвора, кучи сине, там ще ти налеят ум в главата. И още много заплахи изсипа.

Та Скорик избяга. Когато вуйчо му се умори да бие с ръце и да рита с крака, та посегна да свали от стената кобилицата, с която жените носят вода, Сенка духна от пруста, като храчеше кръв и размазваше сълзите по лицето си.

Цяла нощ мръзна на Сухаревския пазар под купа сено. Ужасно се самосъжаляваше, ребрата го боляха, болеше го насинената мутра и страшно му се ядеше. Половината рубла, която му остана след покупката на кобилката, похарчи още вчера и сега в джобовете му, дето има една приказка, свиреше вятър и нямаше пукната пара.

На зазоряване избяга от Сухаревка да му е мирна главата. Ако Зот Ларионич е написал жалба до участъковия, първият срещнат жандарин ще го хвърли в дранголника и ще има да гние там. По-добре да изчезва нанякъде, където не го познават.

Отиде на другия пазар, дето е на Старо-Новия площад при Китайгородската стена. Примъкна се до сергиите с евтини готвени храни, душеше миризмата на печива, дебнеше дали някоя търговка няма да се разсее. Но не посмя да отмъкне нищо — все пак никога не беше крал ачик открито. Ами ако го хванат? Така ще го наритат, че Зот Ларионич ще му се види като мила майчица.

И скиташе така през пазара, пазеше се да не припарва до улица „Солянка“. Знаеше, че там, оттатък улицата, е Хитровка, най-страшното място в Москва. В Сухаревка, разбира се, също е пълно с джебчии и кокошкари, само че не могат да се хванат на малкия пръст на хитровските. Беше чувал, че там е пълен ужас. Само да им падне неканен гост, ще го оберат до шушка и пак добре ако изобщо успее да отърве кожата. Нощните приюти са страховити, с разни мазета и подземия. Вътре е пълно с бегълци каторжници, убийци и просто пияници и дрипльовци. Говореше се също, че ако някой маляк попадне там, направо го отпиши. Имало едни специални хора, наричат ги пезевенци. Тези пезевенци хващат самотните момчета и за пет рубли ги продават на чифутите и татарите за разврат в тайни домове.