Читать «Любовник на смъртта» онлайн - страница 9

Сенка бързо се научи да джоби. Весела и лесна работа.

Михейка Бухала дебнеше за „шарани“ — разни заплеси — и проверяваше имат ли пари. Такава беше неговата част от работата. Доближи се, поотърка се и прави знак с глава: има портфейл, става. Той самият никога не бъркаше по джобовете — нямаше нужната сръчност на пръстите.

После се включваше Скорик. Неговата задача беше „шаранът“ да се отплесне по нещо и да забрави да си варди джобовете. За целта си има разни пинизи. Може да се сбият с Бухала, хората обичат да гледат такива търкали. Може насред улицата да се разходи на ръце, размахал във въздуха крака (този номер го умееше от малък). А най-лесното е да се свлече в краката на „шарана“ като припадничав и да се завайка: „Олеле, лошо ми е, чичо (леличко — според случая). Умирам!“ Ако е добросърдечен човек, непременно ще спре да погледа как се гърчи момчето, а дори да е някой сухар и да си продължи по пътя, все пак ще се озърне да види — от любопитство. На Проха повече не му и трябва. Чик-чик, готово. Паричките ви тютю.

По не му харесваше грабенето. Може да се каже, че изобщо не му харесваше. Вечер пак нейде близо до Хитровка издебваха някой „мотан“ (нещо като „шаран“, но пиян). И пак Проха беше главният. Мяташе се изотзад и му забиваше юмрук в слепоочието, а в юмрука му свинка. „Мотаният“ падне и Скорик с Бухала веднага налитат от двете страни: грабеха пари, часовници, каквото още падне, дори събуваха и събличаха пияния, ако им се стореше, че стоката си заслужава. Ако пък „мотаният“ не се строполи от удара, с такива бичмета не се захващаха: Проха моментално побягваше, а Скорик и Бухала изобщо не си подаваха носовете от близкия вход.

Също лесна работа — грабенето, — но гадна. Сенка отначало се ужасяваше — ами ако Проха убие човека, — но после свикна. Все пак е само свинка, не е кастет или желязо. И второ, както се знае, пияните Господ ги пази. А и чутурите им са здрави.

Продаваха плячката на ортаци от бунинския нощен приют. Понякога изкарваха общо рубла, в по-добри дни стигаха и до петдесетачка. В случаите с рубла ядяха „кучешка радост“ с черен хляб. Но при добър улов отиваха да пият вино в „Каторгата“ или в „Сибир“. После следваше ходене на курви (по хитровски — при мадмоазелки) и чукане.

Проха и Бухала си имаха постоянни мадмоазелки. Не гаджета, както истинските крадци — не изкарваха толкова, че да издържат мацки, но все пак и не долни пачаври. Понякога мадмоазелките ги хранеха, понякога дори им услужваха с временни заеми.

Сенка също се уреди с дружка, казваше се Ташка.

Нея сутрин се събуди късно. Така се беше напил, че не помнеше нищо от снощи. Гледа: малко стайче с едно запердено прозорче. На перваза саксии с цветя: жълти, червени, сини. В ъгъла направо на пода се въргаля някаква женска, кльощава, кокалеста, кашля, буха, плюе кръв в разни парцали — явно охтичава. Самият Сенка лежеше гол на железен креват, а на другия край на постелята беше седнало по турски момиче на около тринайсет години, гледаше в някаква книжка и редеше цветя. При това си бърбореше нещо под носа.