Читать «С дъх на канела» онлайн - страница 50

— За какво си мислиш? — обърна се тя към мен.

Нежният й глас ме откъсна от мислите ми.

— Чудех се защо си тук — признах си. — Имам предвид с мен.

— Защото обичам океана, а не ми се случва много често да съм до него. У нас няма нито вълни, нито раци и раковини. Не знам защо, но е така.

Погледна ме дяволито и ме потупа по ръката.

— Шегувам се — засмя се. — Тук съм, защото искам да съм тук.

Не знам защо се вълнувах толкова. Всичко, свързано с нея, беше ново и непознато, не бях сигурен, че някога ще свикна с това чувство. Тя отново ме потупа и отмести поглед към океана.

— Тук е прекрасно. Липсва ни само залезът и всичко ще бъде просто идеално.

— За целта трябва да отидем от другата страна на Щатите.

— Наистина ли? Искаш да кажеш, че слънцето залязва на запад? — стрелна ме с поглед тя и в очите й светнаха весели пламъчета.

— Така съм чувал.

Савана изяде само половината от бургера. Загъна внимателно останалата част и я мушна в чантата си. После двамата събрахме опаковките и салфетките и тя сложи чантата си върху тях, за да не ги разпилее вятърът, изпъна крака и ме погледна едновременно съблазнително и невинно.

— Искаш ли да ти кажа за какво си мисля?

Вдигнах вежди, опиянен от погледа й.

— Мислех си колко много ми липсваше през тези два дни. Наистина, радвам се, че имах възможност да опозная останалите. Обядвахме заедно, вечерта се забавлявахме, но на мен все ми се струваше, че нещо липсва. Радостта ми не беше пълна. И чак днес, когато те видях да идващ към мен, разбрах защо се чувствам така.

Аз преглътнах. В едно друго време и в един друг живот сигурно щях да я целуна. Исках го от цялото си сърце, но не го направих. Продължих да я гледам с отворена уста. Тя посрещна погледа ми без сянка на притворство.

— Когато ме попита защо съм тук, се пошегувах, защото си мислех, че отговорът е очевиден. Струва ми се… правилно да съм с теб. С теб ми е леко, като че съм със стар приятел. Предполагам, че родителите ми се чувстват така един с друг. Те обичат да са заедно, допълват се взаимно и аз винаги съм искала един ден да намеря човек, с когото да се чувствам по същия начин. — Тя замълча за миг, после отново се взря в очите ми. — Искам да те запозная с тях.

Гърлото ми пресъхна.

— Аз също искам — успях да кажа.

Тя сложи ръка в моята и ние сплетохме пръсти. Известно време останахме така, потънали в блажена тишина. Чайките ровеха с човките си из плитчините за храна. Вятърът ги разгони и те се разлетяха над плажа и водата. Вече се стъмваше, в мастиленосиньото небе плуваха сиви облаци. По плажа се разхождаха влюбени двойки.

Излезе прохладен ветрец и насити въздуха с мирис на море. Всичко ми изглеждаше различно! Ново и в същото време уютно, сякаш винаги сме били заедно. А дори не бяхме истинска двойка. Но един нахален гласец прошепна в ухото ми: докога ще бъде така? След малко повече от седмица заминавах за Германия и всичко щеше да свърши. Имах достатъчно опит от приятелите си, за да знам, че е нужно нещо повече от няколко дни, колкото и специални да са те, за да може една връзка да издържи, когато между теб и момичето ти лежи цял океан. Виждал съм много момчета след отпуск да се кълнат, че са влюбени, и може би наистина бяха, но връзката им приключваше за няколко месеца.