Читать «С дъх на канела» онлайн - страница 45

— Савана иска да се запознае с теб — опитах за пореден път аз.

— Твоята дама ли? — попита той и сряза парче от пържолата.

Само баща ми можеше да го каже по този начин.

— Да — отвърнах. — Мисля, че ще я харесаш.

Той кимна.

— Тя е студентка в Чапъл Хил — обясних аз.

Сега беше негов ред и той го разбра. Ясно видях как го залива вълна на облекчение, когато успя да скалъпи някакъв въпрос.

— Къде се запознахте?

Разказах му за чантата, обрисувах всички детайли, опитах се да направя историята колкото може по-забавна, но смехът беше непозната територия за него.

— Много мило си постъпил — отбеляза той.

И разговорът отново замря. Отрязах ново парче от месото.

— Татко? Искам да те питам нещо.

— Разбира се.

— Как се запозна с мама?

От детските си години не го бях питал за нея. Тя никога не е била част от живота ми, не я помнех и нямах нужда да си спомням за нея. Дори и сега не ме интересуваше много, просто исках да го накарам да говори.

Той се бавеше, взе маслото и внимателно го разстла върху разчупения картоф и аз бях готов да се предам, когато чух:

— Срещнах я в един ресторант. Беше сервитьорка.

Наострих уши, но, изглежда, нищо нямаше да последва.

— Красива ли беше?

— Да — отвърна той.

— Кажи ми, как изглеждаше?

Той приключи с маслото и внимателно поръси картофа със сол.

— Като теб — заключи след цяла вечност.

— Какво имаш предвид?

— Ами… — поколеба се той. — Понякога беше много упорита.

Не знаех как да го изтълкувам, не знаех дори какво точно има предвид. Преди да се впусна в нови въпроси, той стана от масата, хвана чашата си и попита:

— Искаш ли още мляко?

Разбрах, че разговорът ни е приключил.

6.

Времето е относително понятие. Знам, че не съм първият, осъзнал този факт, но за разлика образните учени хора моята увереност нямаше нищо общо с масата, енергията и скоростта на светлината, нито с нещо друго, евентуално постулирано от Айнщайн. По-скоро беше свързано с отчайващо бавното изнизване на часовете, прекарани без Савана.

Щом свършихме вечерята, аз отново потънах в мисли за нея. Заспах с мисълта за нея и първото нещо, за което помислих, когато отворих очи, беше отново тя. Хванах сърфа и отидох на плажа. Въпреки че вълните бяха много по-добри от вчера, не успях да се концентрирам и към обяд се отказах. Поколебах се дали да не си взема един чийзбургер от капанчето на плажа — най-хубавите чийзбургери в града — но настроението ми беше на нулата и нямах желание дори за това. Реших, че по-късно ще хапна един със Савана, и се прибрах. Почетох малко от последния роман на Стивън Кинг, изкъпах се и сложих чисти дънки и поло. Почетох още няколко часа, но когато погледнах часовника, се оказа, че са минали само двайсет минути. Ето защо смятам, че времето е относително понятие.

Татко се прибра, видя, че съм се издокарал, и сам ми предложи ключовете от колата.

— Със Савана ли ще се виждаш?

— Да — потвърдих и се надигнах от дивана. — Може да закъснея.