Читать «С дъх на канела» онлайн - страница 38

— Родителите ти са доста търпеливи хора.

— Така си е — кимна тя. — Но те също не могат да подминат бездомно животинче. Въпреки че не го признава, мама е по-отчайващ случай и от мен.

Аз не откъсвах поглед от нея.

— Бас държа, че си отлична ученичка.

— Само шестици. Аз съм първа по успех в курса.

— Защо ли не ме учудва?

— Не знам. Защо?

Не отговорих. Вместо това попитах:

— Имала ли си някога сериозен приятел?

— О, сега пък ще се ровим в личните ми работи?

— Просто питах.

— Ти как мислиш, имала ли съм?

— Мисля… Нямам представа.

Тя се засмя.

— Тогава… нека да оставим този въпрос засега. Хубаво е да остане някоя неразкрита тайна, нали? Освен това съм сигурна, че с времето сам ще разбереш.

Сервитьорката дойде със скаридите и две пластмасови купички със сос, остави ги на масата и напълни отново празните чаши с чай. Имаше вид на жена, която прави това от прекалено дълго време. После, без да ни попита дали искаме още нещо, се завъртя на пети и изчезна.

— Това място е известно с гостоприемството си — измърморих аз.

— Просто има много работа — защити я Савана и придърпа чинията към себе си. — Освен това разбра, че ме печеш на шиш и побърза да ме остави в ръцете на инквизитора ми.

Тя разчупи една скарида, обели я, после я потопи в соса и я лапна. Аз прехвърлих няколко от тях в чинията си.

— Какво друго искаш да знаеш?

— Не знам. Всичко. Какво най-много ти харесва в университета?

Тя се замисли, докато пълнеше чинията си със скариди.

— Добрите учители — каза накрая. — Там можеш да избираш преподавателите си, да прилагаш гъвкавост, спрямо основната програма. Преди да вляза, татко ме посъветва да избирам дисциплините не заради самия предмет, а заради добрия преподавател. Знаеше, че ми трябва един основен курс, за да взема диплома, но смяташе, че добрият учител е безценен. Той те вдъхновява, забавлява те и без да се усетиш, научаваш всичко, дори и да не харесваш предмета.

— Защото се влюбваш в него.

— Точно така. Татко се оказа напълно прав. Посещавах лекции по предмети, за които не съм и мислила, че ще представляват интерес за мен, далече от основния набор лекции, както можеш да си представиш. Но, знаеш ли, все още помня всичко, сякаш съм ги слушала вчера.

— Впечатлен съм. Мислех, че ще ми кажеш нещо за баскетболните състезания и религиозното обучение, такива работи.

— Те също ми допадат. Харесва ми също, че живея отделно от мама и татко, че намерих нови приятели. Научих много, откакто излязох от Ленор. Имах прекрасно детство и мама и татко са разкошни, но… винаги бях… закриляна. Нямах достатъчно собствен опит.

— За какво например?

— За много неща. За пиенето, за момчетата. През първата година мразех университета. Имах чувството, че не съм за там и наистина не бях. Умолявах мама и татко да ме върнат у дома или да ме прехвърлят в местния колеж, но те бяха непреклонни. Знаеха, че някога ще съжалявам, ако се върна, и сигурно бяха прави. Чак във втори курс срещнах момичета, които се чувстваха като мен и мразеха същите неща. После стана много по-добре. Влязох в няколко християнски сдружения, в събота ходех в Рейли и помагах в местната църква, и вече не се притеснявах, че трябва да излизам с момчета и да пия бира. И ако отидех на парти, никой не можеше да ме накара да се натискам с когото ми падне. Просто приех, че няма да съм като всички останали, а ще правя това, което според мен е правилно.