Читать «С дъх на канела» онлайн - страница 28

Аз бях кръстен още като дете, така че не влизах в това число, но както споменах, не бях ходил на църква от цяла вечност. Спрях по време на бунтовническия си период и не знаех какво да очаквам сега. А и честно да си кажа, не изгарях от нетърпение. Но службата не беше лоша. Пасторът беше умерен, музиката — готина, и дори не усетих досадата, заради която чаках с нетърпение края й като дете. Не казвам, че се трогнах, но бях доволен, най-малкото защото щях да имам тема за разговор с татко. И защото можех да бъда още известно време със Савана.

Тя седна между мен и Тим и с крайчеца на окото си можех да я наблюдавам, когато запяхме. Пееше вярно, имаше тих нисък глас и аз се влюбих в него. Тим изглеждаше изцяло погълнат от светото писание. След края на службата отиде при пастора и поговори с него. Със Савана застанахме под сянката на едно дърво пред входа да го изчакаме. Тим разговаряше и лицето му изглеждаше някак одухотворено.

— Стари приятели? — попитах и кимнах към него.

Въпреки сянката горещината беше ужасна и по ризата ми се появиха петна от пот.

— Не. Мисля, че неговият баща му е говорил за този пастор. Вчера си взе карта на града, за да намери църквата.

Савана започна да си вее с ръка; в ярките си летни дрехи приличаше на класическа южна красавица.

— Радвам се, че дойде — стрелна ме с поглед тя.

— Аз също.

— Гладен ли си?

— А ти как мислиш?

— Защо не дойдеш? Снощи остана много храна. Тъкмо ще върнеш дрехите на Тим. Сигурна съм, че ти е топло с тях и не се чувстваш удобно.

— Все пак не може да се сравнява и на половина с горещината, когато си с ботушите, каската и униформата, повярвай ми.

Тя наклони главата си на една страна.

— Обичам да те слушам, когато говориш за войнишкия си живот. Никой от нашия клас не говори така. Интересно е.

— Занасяш ли ме?

— Просто отбелязвам. — Тя се облегна грациозно на дървото. — Мисля, че Тим свършва.

Проследих погледа й и не открих никакви признаци за това.

— Как разбра?

— Виж как събра ръце пред гърдите си. Това значи, че е готов да каже довиждане. След секунди ще протегне ръка, ще се усмихне и ще кимне, после ще си тръгне.

Тим направи точно това и скоро тръгна към нас. Погледнах я и видях, че се забавлява на удивлението ми.

— Ако живееш в малък град като моя — сви рамене тя, — няма какво толкова да правиш, освен да наблюдаваш хората. След известно време виждаш модела на поведение.