Читать «С дъх на канела» онлайн - страница 17

Намести чантата на рамото си и им махна.

— След малко сме при вас.

Настигна ме и двамата поехме през дюните. Приятелите й се поколебаха за минута, но когато видяха, че тя върви уверено след мен, поеха към къщата. Забелязах, че русата се обърна и ни проследи с поглед. Ранди също ни изгледа начумерено. Савана не ги видя, просто крачеше до мен.

— Сюзан сигурно си мисли, че съм полудяла, щом правя това — погледна ме тя.

— Кое?

— Да тръгна с теб. Според нея Ранди е идеална партия и цял ден се опитва да ни събере. Той се мъкне непрекъснато след мен.

Кимнах, без да знам какво да отговоря. Кръглата луна вече бе поела по своя път към звездите и забелязах, че Савана гледа към нея. Вълните се удряха в брега и разпръскваха сребърна пяна по цялата крайбрежна ивица. С всяка вълна сякаш блясваше светкавица на фотоапарат. Стигнахме до кея. Дъските скърцаха от пясъка и солта, дървото бе започнало да губи цвета си и да се цепи на места. Щом стъпихме върху тях, изпъшкаха под краката ни.

— Къде е базата ти? — неочаквано попита тя.

— В Германия. В отпуск съм и реших да си дойда за няколко седмици, да видя татко и приятелите. А ти сигурно си от планините, нали?

Тя ме погледна изненадано.

— Ленор — каза и продължи да ме изучава с поглед. — Позна по акцента, нали? Звуча като от дълбоката провинция.

— Не, изобщо.

— Е, точно от там съм, от дълбоката провинция. Отраснах в ранчо и така нататък. И наистина имам акцент, но някои го намират очарователен.

— Ранди например.

Изплъзна ми се, без да искам. Настъпи неловка тишина. Тя прокара няколко пъти пръсти по косата си, накрая заговори.

— Ранди изглежда симпатичен, но не го познавам много добре. Всъщност не познавам повечето от хората в къщата, освен Тим и Сюзан. — Тя прогони един комар от бузата си и продължи. — После ще те запозная с Тим. Той е чудесен. Ще го харесаш. Всички го харесват.

— И ти си дошла с тях на почивка за седмица?

— За месец, но всъщност не е почивка. Ние сме доброволци. Чувал ли си за организацията „Дом за всички“? Тук сме, за да помогнем в строежа на няколко къщи за бездомни хора. Семейството ми участва в организацията от години.

Погледнах над раменете й към къщата. Нощта вече настъпваше, а с нея се появиха и първите признаци на живот в нея. Излязоха още хора, чу се музика и поляната отпред се огласи от младежки смях, Брад, Ранди и Сюзан вече бяха сред група състуденти и пиеха бира. Заприличаха ми повече на деца, наслаждаващи се на приятната вечер и на възможността да се позакачат с представителки на противоположния пол, отколкото на група добротворци. Тя забеляза физиономията ми и също погледна към тях.

— Започваме работа в понеделник. Тогава ще разберат, че не всичко е забавление.

— Не съм казал нищо…

— Не е необходимо. Но иначе си прав. Повечето от тях за пръв път участват в акция и го правят само за да си го впишат в биографията. Нямат представа колко работа ги чака. Но в крайна сметка постепенно ще разберат, че главната ни цел е да построим дом, и ще започнат да се отнасят по-сериозно. Винаги става така.