Читать «С дъх на канела» онлайн - страница 16

— Не трябваше да го правиш — каза тя леко учудено. — Аз щях да я хвана.

— Знам — отвърнах. — Видях, че се готвиш да скочиш.

— Но почувства непреодолимо желание да помогнеш на дамата в беда? — Тя се извърна и се усмихна.

— Нещо такова.

За момент тя остана така, сякаш обмисляше отговора ми, после насочи вниманието си към плажната чанта. Извади всичко — портфейла, слънчевите очила, крема против изгаряне — връчи ги на русата, после обърна чантата и я изцеди от водата.

— Снимките са се намокрили — обади се приятелката й, докато проверяваше състоянието на портфейла.

Брюнетката не отговори, продължи да изстисква единия край, после другия.

— Още веднъж ти благодаря — вдигна глава към мен.

Акцентът й не беше от източната част на Северна Каролина, а някак по-носов, сякаш бе отраснала в планините около Бун или в Южна Каролина.

— Няма защо — отвърнах, но не помръдвах.

— Хей, може би чака награда — извика Розовата блузка.

Тя го изгледа, после върна погледа си на мен.

— Искаш ли награда?

— Не, разбира се — махнах с ръка. — Просто се радвам, че помогнах.

— Знаех си, че по света все още има рицари — заяви тържествено тя.

Опитах се да открия скрит присмех, но нямаше и следа от такова нещо.

Оранжевият ме прецени с поглед.

— Моряк ли си — попита и притегли в прегръдките си русата.

— Не. Целта не беше просто да отдавам чест — поклатих глава аз. — Исках всичко, свързано с военния живот, затова влязох в армията.

Брюнетката се засмя. За разлика от татко тя веднага схвана разликата.

— Казвам се Савана. Савана Лин Къртис — протегна ръка към мен, а с другата посочи приятелите си. — А това са Брад, Ранди и Сюзан.

— Аз съм Джон Тайри — казах и хванах протегнатата ръка.

Беше топла, на места мека като кадифе, но на други имаше мазоли. Неочаквано осъзнах колко отдавна не съм докосвал женска ръка.

— Мисля, че трябва да ти се отблагодаря по някакъв начин.

— Не е необходимо.

— Вечерял ли си? — попита тя, без да обръща внимание на протеста ми. — Готвим се да си запалим огън и да си направим вечеря на грил. Искаш ли да дойдеш с нас?

Останалите се спогледаха. Розовоблузият Ранди определено не изглеждаше очарован и признавам, че това ме накара да се почувствам по-добре. „Хей, може би чака награда“? Ама че кретен!

— Ами да, защо не? — обади се Брад, но в гласа му нямаше и капчица ентусиазъм. — Ще бъде весело. Ние сме ей там, до дюните.

И той посочи една от къщите на плажа, пред която се мотаеха хора.

Нямах никакво намерение да прекарвам вечерта в тяхното братство, но Савана ми се усмихна с онази нейна топла усмивка и думите сами изскочиха от устата ми.

— Звучи страхотно. Само ще си прибера дъската от кея и след минутка съм при вас.

— Ще те чакаме там — каза Ранди и пристъпи към Савана, но тя му обърна гръб.

— Аз ще дойда с теб — викна след мен и се отдели от групата. — Това е най-малкото, с което мога да се отплатя.