Читать «С дъх на канела» онлайн - страница 133

Тя скочи, остави чашата на масата и побърза да съблече блузата си.

— Съжалявам — промълвих.

— Няма нищо — отвърна тя. — Отивам да се преоблека и да накисна блузата. Тя ми е любимата.

— Добре — отвърнах автоматично.

Проследих я с поглед, докато излизаше от стаята. Пое надясно към спалнята. Изчаках я да се скрие и се изругах наум. Поклатих глава, потресен от глупостта си и погледът ми попадна на виненото петно на ризата ми. Станах и огледах коридора. Чудех се накъде е банята. Започнах да отварям вратите подред и скоро се оказах срещу собственото си лице в огледалото пред мивката. Вратата на спалнята отсреща беше леко отворена и се отразяваше в него. Видях Савана. Беше гола до кръста, с гръб към мен и колкото и да се опитвах, не можех да откъсна очи от нея.

Тя изглежда усети втренчения в гърба си поглед, обърна глава и ме погледна през рамо. Помислих, че ще затръшне вратата или ще наметне нещо, но не стана така. Тя улови погледа ми и го задържа. Искаше да продължа да я гледам. После бавно се обърна към мен.

Ние останахме загледани един в друг през огледалото, разделени единствено от тесния коридор. Устните й се разделиха леко, брадичката й щръкна нагоре. И хиляда години да живея, никога няма да забравя колко красива беше в този момент. Исках да прекося коридора и да я взема в ръцете си, убеден, че ме желае толкова, колкото и аз нея. Но изведнъж ме прониза мисълта, че един ден ще ме мрази заради това, което сега изгаряше душите ни, и останах на място.

Савана, която ме познаваше по-добре от всеки друг, наведе поглед, достигнала внезапно до същата мисъл. Обърна се в момента, когато външната врата се отвори с трясък и един крясък прониза тъмнината.

Алън…

Обърнах се и хукнах към всекидневната. Алън вече изчезваше към кухнята.

Вратичките на шкафовете започнаха да се отварят и затварят с трясък, а той виеше, сякаш умираше. Миг след това Савана изтича покрай мен, напълно облечена.

— Алън, идвам! — извика като обезумяла тя. — Всичко ще бъде наред!

Той продължи да вие и вратичките продължиха да се тряскат.

— Мога ли да помогна? — извиках след нея.

— Не — бързо заклати глава тя. — Сама ще се справя. Често се връща така от болницата.

Тя влезе в кухнята и започна да го утешава с мили думи.

Крясъците на Алън и тряскането на вратичките я заглушаваха, но чувах ясно колко твърдост и решителност имаше в гласа й. Застанах на прага на кухнята и погледнах. Тя седеше до него и се опитваше да го успокои. Но думите й като че ли нямаха никакъв ефект върху него. Пристъпих несъзнателно с желание да помогна, но Савана ме спря с поглед. Изглеждаше спокойна.

Продължи да говори и сложи ръка върху неговата, която продължаваше да блъска вратите.

Имах чувството, че тряскането ще продължи вечно, но постепенно заглъхна. Риданията на Алън също затихнаха.

Савана заговори по-тихо и вече не можех да различавам отделните думи.

Върнах се и седнах на дивана, но след минута станах и погледнах през прозореца, беше тъмно, облаците се бяха разнесли и върховете на планината примигваха от трепкащата светлина на хиляди звезди. Зачудих се какво ли става в кухнята и отново надникнах там.