Читать «С дъх на канела» онлайн - страница 111
Никълъс Спаркс
Други три коня, включително Мидас, гледаха Савана и сякаш се питаха дали не ги е забравила. Тя ги усети и кимна през рамо към тях.
— Трябва да им дам да хапнат. Усещат, че е време, и стават неспокойни.
Аз кимнах и тя тръгна към плевнята. Пред портичката се обърна и попита:
— Искаш ли да ми помогнеш?
Поколебах се и неволно погледнах към къщата. Тя проследи погледа ми и каза:
— Не се безпокой. Той не е тук, а аз наистина имам нужда от помощ.
Гласът й прозвуча изненадващо твърдо.
Не бях сигурен какво трябва да отговоря, затова кимнах и казах:
— Ще се радвам да ти помогна.
Тя изчака да вляза и затвори вратичката зад нас, посочи една купчина с тор и каза:
— Внимавай да не си нацапаш обувките.
— Ще опитам — изпъшках.
Тя раздели една бала със сено, взе едната трета, а другите две трети остави за мен.
— Остави ги в празните хранилки.
Направих, каквото ми нареди, и конете веднага тръгнаха към мен. Савана излезе с други два наръча.
— Отдръпни се, дай им малко пространство. Иначе може да те ритнат случайно.
Отстъпих, а тя сложи сламата в хранилките, които вече бяха празни. После се загледа в забързаните към нея коне. Гордостта й беше очевидна.
— Колко пъти на ден ги храниш?
— Два пъти. Но това е само малка част от грижите. Ще се учудиш, ако разбереш колко крехки могат са понякога. Винаги имаме на разположение ветеринар.
— Май имаш доста работа — усмихнах се.
— Така е. Казват, че да се грижиш за кон е като да живееш на котва. Ако няма кой да ти помага, не можеш да мръднеш никъде, дори и за седмица.
— Вашите не помагат ли?
— Понякога, когато наистина има нужда. Но татко остарява, а и разликата между това да гледаш един кон и да се грижиш за седем е огромна.
— Щом казваш.
Заслушах се в щурците, които пееха своята песен в топлата прегръдка на нощта и се опитвах да спра препускащите в главата ми мисли.
— Точно такова място си представях за теб — казах след дълго мълчание.
— И аз, но се оказа много по-трудно, отколкото си го представях — отвърна тя. — Винаги има нещо за поправяне, за стягане. Само да знаеш на колко места тече покривът на плевнята! Миналата година падна голям участък от оградата. Цяла пролет ни отиде, докато я оправим.
Чух много добре думичката „ни“ и разбрах за кого говори, но все още не се чувствах готов да попитам.
— Въпреки многото работа обаче тук е прекрасно. Във вечери като тази сядам на верандата и се заслушвам в планината. Шумът от колите се чува съвсем слабо и всичко е някак… спокойно. Помага ти да прочистиш съзнанието си, особено след уморителния ден.
Тя говореше, аз слушах внимателно и разбрах, че не иска да засяга опасни теми.
— Сигурен съм, че е така.