Читать «Служители на Здрача» онлайн - страница 16

Най-после се съмна. Сутринта беше слънчева. Дяволски слънчева. Кристин се събуди рано, а проникналата през прозорците на спалнята й светлина я караше да примигва. Очите й бяха замъглени, чувствителни и кървясали.

Тя взе един продължителен горещ душ, който изпари част от умората й. После се облече за работа в кафява блуза, семпла сива пола и сиви обувки.

Кристин пристъпи към голямото огледало на вратата на банята и критично се заоглежда, въпреки че взирането в собственото си отражение винаги я смущаваше. Нямаше никаква мистерия относно нейната срамежливост. Тя знаеше, че нейното смущение е резултат от нещата, на които е била научена по време на Загубените Години, между нейния осемнадесети и двадесети рожден ден. През този период тя беше се борила да отхвърли цялата си суетност и една голяма част от своята индивидуалност, защото от нея се изискваше тогава сива еднообразност. Бяха очаквали от нея да бъде непретенциозна, прекалено скромна и откровена. Всяка грижа за външния й вид и всяка най-малка гордост в погледа й би довела до бързи дисциплинарни мерки от страна на нейните началници. Въпреки че Кристин беше оставила тези тъжни години на самота и тези събития зад себе си, те продължаваха да имат върху нея забавящ ефект, който тя не можеше да отрече.

Сега, почти като тест за това до каква степен беше триумфирала над Загубените Години, тя се пребори със смущението си и решително изследва своето огледално изображение с толкова голяма суета, колкото можа да призове от една душа, полуочистена от нея. Кристин имаше хубава фигура, въпреки че нямаше тяло, което, ако бъдеще показано по бикини, биха могли да бъдат продадени един милион плакати с него. Краката й бяха тънки и добре оформени. Бедрата й се разширяваха точно колкото беше необходимо и беше твърде тънка в талията, което правеше бюста й (среден по големина) да изглежда по-голям, отколкото беше в действителност. На Кристин понякога й се искаше да има голям бюст като Вал, но Вал беше казала, че големите гърди са по-скоро проклятие, отколкото дар, че е също като да носиш навсякъде чифт дисаги и че понякога, вечер, рамената я боляха от тежестта на този товар. Дори ако казаното от Вал беше истина, а не добронамерена лъжа, изречена от симпатия към тези, които бяха по-малко надарени, Кристин желаеше да има големи цици и знаеше, че това желание, тази безнадеждна суетност, беше една очевидна реакция срещу и отхвърляне на всичко, на което бяха я учили на това мрачно място, където беше живяла от осемнадесетата до двадесетата си година.

Лицето й вече беше се зачервило, но тя се застави да остане пред огледалото още една минута, докато се прецени, че косата й е добре сресана и че гримът е равномерно положен. Кристин знаеше, че е хубава. Не великолепна. Тя имаше добър тен, нежна брадичка и правилен нос. Очите бяха най-хубавото в нея, големи, тъмни и ясни. Косата й също беше тъмна, почти черна. Вал казваше, че винаги би заменила своите големи цици за коса като нейната, но Кристин знаеше, че това са само приказки. Разбира се, косата й изглеждаше добре, когато времето беше добро. Но щом влажността се увеличеше, преминавайки определена точка, тя или се сплескваше и провисваше, или се накъдряше. Тогава Кристин заприличваше или на вампир, или на Джийн Шалит.