Читать «Служители на Здрача» онлайн - страница 15

Тя му предложи да прекара останалата част от нощта в нейната стая, но той бе решил да бъде смел.

— Ще спя в своето легло — каза Джоуи. — Бренди ще бъде при мен. Той ще подуши приближаването на старата вещица от една миля. Но… може ли да оставя лампата да свети?

— Разбира се — отвърна тя.

Кристин дръпна плътно пердетата в неговата стая, не оставяйки дори тесен процеп, през който да може някой да наблюдава. Тя го зави в леглото, целуна го за лека нощ и го остави на грижата на Бренди.

След като се върна отново в своето легло, без да пали лампите, Кристин се загледа в тъмния таван. Тя не беше в състояние да заспи. Продължаваше да очаква внезапен звук от разбито стъкло или насилвана врата, но нощта остана спокойна.

Само февруарският вятър наруши нощното спокойствие с един случаен буен порив.

В своята стая, Джоуи загаси лампата, която неговата майка беше оставила за него. Тъмнината беше абсолютна.

Бренди скочи върху леглото, където никога не се качваше (едно от правилата на мама: никакво куче в леглото), но Джоуи не го отблъсна. Бренди се намести и беше добре дошъл.

Джоуи слушаше как нощният вятър сумти и докосва къщата и му приличаше на живо същество. Той издърпа одеялото чак до носа си, сякаш то беше щит, който би го предпазил от всякакво зло.

— Тя продължава да е някъде там навън — каза то след малко.

Кучето повдигна квадратната си глава.

— Тя чака, Бренди.

Кучето повдигна едно ухо.

— Тя ще се върне.

Кучето глухо изръмжа.

Джоуи постави едната ръка върху рунтавия си другар.

— Ти също знаеш това, нали, приятелю? Ти знаеш, че тя е там навън, нали?

Бренди излая тихо.

Вятърът стенеше.

Момчето се вслушваше.

Нощта отиваше към зазоряване.

4.

Посред нощ, Кристин слезе по стълбите до стаята на Джоуи, за да го види. Лампата, която тя беше оставила запалена, сега бе загасена, а спалнята беше черна като гробница. Страх спря дъха й за момент. Но когато щракна светлината, видя, че Джоуи е в леглото, заспал, в безопасност.

Бренди също беше се разположил удобно в леглото, но се събуди, когато Кристин запали светлината. Той се прозя, облиза се и й отправи един поглед, пълен с кучешка вина.

— Ти знаеш правилата, рунтавелко — прошепна тя. — Слез на пода.

Бренди слезе от леглото без да събуди Джоуи, промъкна се до най-близкия ъгъл и се сгуши на пода. После я погледна сънено.

— Добро куче — прошепна тя.

Той махна с опашка, помитайки килима около себе си.

Кристин загаси лампата и тръгна обратно към своята стая. Беше направила само една или две крачки, когато чу шум от движение в стаята на момчето. Тя знаеше, че това е Бренди, който се връщаше към леглото. Тази нощ обаче не я беше особено много грижа, дали Джоуи ще има кучешки косми по чаршафа и одеялото си. Тази нощ, единственото нещо, което имаше значение, беше Джоуи да бъде в безопасност.

Кристин се върна в леглото си и започна да дреме на пресекулки. Тя се мяташе, въртеше и мърмореше в съня си, докато нощта пълзеше към зората. Кристин виждаше в съня си една старица със зелено лице, зелена коса и дълги зелени нокти, които бяха закривени като на хищно животно.