Читать «Служители на Здрача» онлайн - страница 12

Кристин клекна, почеса кучето зад ушите и каза:

— Какво знаеш ти за това, космата муцуно? Ти дори не си бил там.

Бренди се прозя.

Ако ти реално помислиш върху това — каза Кристин на Джоуи, — тя не приличаше толкова много на вещица.

— Очите й бяха зловещи — настоя момчето — и изпъкнали като на вещиците. Ти ги видя. Същото се отнася и за ситно къдравата й коса.

— Но тя нямаше голям крив нос с брадавица на върха, нали?

— Да, нямаше — призна Джоуи.

— И не беше облечена в черно, нали?

— Не. Но беше цялата в зелено — каза Джоуи и от тона на гласа му беше ясно, че облеклото на старицата му изглеждаше също така странно, както и на Кристин.

— Вещиците не носят зелено. Тя не носеше също и висока, черна, островърха шапка.

Той сви рамена.

— И нямаше котка със себе си — каза Кристин.

— Е и?

— Една вещица никога не отива никъде без своята котка.

— Не отива ли?

— Не. Тя е неин помощник.

— Какво означава това?

— Помощникът на вещицата е нейния контакт с дявола. Той дава нейните магически сили чрез помощника, чрез котката. Без котката тя просто е една грозна старица.

— Ти искаш да кажеш, че котката я наблюдава, за да е сигурна, че тя не прави нещо, което дяволът не би харесал?

— Точно така.

— Не видях никаква котка — каза Джоуи, мръщейки се.

— Нямаше котка, защото тя не беше вещица. Няма за какво да се безпокоиш, миличък.

Лицето на Джоуи се проясни.

— Ето, това се казва облекчение! — възкликна той. — Ако беше вещица, тя можеше да ме превърне в жаба или нещо подобно.

— Е, животът като жаба може да не бъде чак толкова лош — пошегува се тя. — Ти би седял цял ден на едно плаващо листо от водна лилия и просто би си почивал.

— Жабите ядат мухи — отбеляза той с гримаса, — а аз не понасям дори телешко.

Тя се засмя, наведе се напред и го целуна по бузата.

— Дори тя да беше вещица — каза Джоуи, — аз вероятно щях да бъда окей, защото имам Бренди, а той не би позволил на никоя стара котка да се приближи.

— Ти можеш да разчиташ на Бренди — съгласи се Кристин, погледна кучето и добави: — Ти си немезидата² за всички котки и вещици, нали, космата муцуно?

За нейна изненада, Бренди протегна муцуната си и я лизна под брадичката.

— Уф — каза тя. — Не се обиждай, но не съм сигурна, дали да те целуне човек е по-добре, отколкото да яде мухи.

Джоуи се ухили и прегърна силно кучето.

Кристин се върна в кабинета. Купчината документи за обработка изглежда беше станала по-голяма, докато я нямаше.

Тя не успя да седне на стола зад бюрото, когато телефонът иззвъня. Тя вдигна слушалката.

— Ало?

Никой не отговори.

— Ало? — каза отново Кристин.

— Грешка — отвърна тихо някаква жена и затвори. Кристин остави слушалката и се върна към работата си.

Тя не помисли повече за позвъняването.

3.

Кристин се беше събудила от лая на Бренди, което беше необичайно, защото той почти никога не лаеше. После тя чу гласа на Джоуи.

— Мамо! Ела бързо! Мамо!

Той не я викаше. Той крещеше за нея.

Когато отхвърли завивките и стана от леглото, тя видя светещите червени цифри на дигиталния будилник. Беше един часа и двадесет минути след полунощ.